Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Люсиен не го прекъсна нито веднъж. Нито пък мен, когато продължих с моята собствена история, колкото и Касиан да се вклиняваше в нея със своите наблюдения върху „живота на тези двамата тук — ту врагове, ту другари“, спирайки се на преструвките на Рис, че не ме бил ухажвал, както и на приветстването ми в тесния им кръг.
Нямах представа точно колко време си бяхме бъбрили, но Рис и Касиан го използваха, за да попекат най-невъзмутимо крилата си до ръба на верандата. Приключих разказа си до историята за Хиберн — деня, в който се бях върнала в Двора на Пролетта.
А когато помежду ни се спусна тишина, Рис и Касиан пак се оттеглиха, проумели емоцията в очите на Люсиен — смисъла зад дългата му въздишка.
Щом останахме насаме, Люсиен потри очи.
— Виждал съм Рисанд да прави толкова… ужасяващи неща, да играе ролята на тъмния принц отново и отново. А сега ми казвате, че всичко е било лъжа. Маска. Само и само да защити това място, народа си. При други обстоятелства бих ти се изсмял, задето си му повярвала, но… ето че този град съществува. Невредим. Е, поне доскоро. Дори градовете в Двора на Зората не могат да се мерят с красотата му.
— Люсиен…
— Ти го обичаш. И той… и той те обича истински. — Люсиен прокара ръка през червеникавата си коса. — И всички онези, които съм мразил векове наред, от които съм се боял дори… Сега са твое семейство.
— Амрен вероятно би отрекла да изпитва каквато и да било близост с нас, но…
— Амрен е приказка за лека нощ, която ни разказваха като деца, за да слушаме. Точно Амрен щеше да изпие кръвта ми и да ме запокити в ада, ако вършех пакости. А сега я видях с очите си и ми приличаше по-скоро на свадлива леля, отколкото на страшилище.
— Тук не… не се придържаме към протоколи и йерархии.
— Очевидно. Рис живее в градска къща… в името на Котела!
Той махна с ръка към Веларис.
Не знаех как да му отвърна, затова си замълчах.
— Не бях подозирал, че аз съм злодеят във вашата част от историята — пророни той.
— Не си.
Не напълно.
Слънцето танцуваше по далечното море, превръщайки хоризонта в простор от блещукаща светлина.
— Тя не знае нищо за теб. Само основното, което Рис й е казал: че си син на Велик господар, служещ в Двора на Пролетта. И си ми помогнал В недрата на Планината. Нищо друго.
Научила бях от Рис, че сестра ми изобщо не е питала за него, но му го спестих.
Накрая изопнах гръб.
— Искам аз да ги видя първа. Знам, че нямаш търпение…
— Просто върви — рече Люсиен, облягайки лакти на каменния парапет. — Извикай ме, когато е готова.
За малко да го потупам по рамото — да го утеша.
Ала думите отново отказаха да напуснат устата ми, затова просто тръгнах към смътно осветената вътрешност на Дома.
* * *
Рис беше предоставил на Неста и Илейн апартамент, чиито стаи бяха с изглед към града, реката и далечните планини.
И ето че в този момент той бе открил Неста в семейната библиотека.
Усещах обтегнато, остро като бръснач напрежение у Касиан, докато тримата слизахме по масивните стълбища на Дома, докато вървяхме по коридорите с червени каменни стени, изпълнени с екота от шумоленето на крила и приглушения вой на буйния вятър отвъд прозорците. Напрежение, което се сгъстяваше все повече и повече с всяка следваща стъпка към двойната врата на библиотеката. Не се бях поинтересувала дали са се виждали, или разговаряли от онзи ден в Хиберн.
Касиан не ми беше споделил нищо такова.
И вероятно щях да попитам Рис по връзката, ако вече не отваряше една от вратите.
И мигновено не бях съзряла Неста, свита в едно от креслата с книга на коленете си. За пръв път я виждах толкова… не като Неста. Спокойна. Отпусната дори.
Съвършено доволна от усамотението си.
Веднага щом обувките ми изстъргаха по каменния под, тя скочи с внезапно скован гръб и затвори книгата с приглушен звук. Въпреки това сивкавосините й очи дори не се разшириха, когато кацнаха върху мен.
Вперих поглед в нея.
Неста беше красива като човешка жена.
Но като Върховна елфа беше поразително красива.
Като долових колко вцепенен стоеше Касиан до мен, се зачудих дали и той не си мислеше същото.
Облечена беше в оловносива рокля, ушита с проста кройка, но от изящен плат. Сплетената й коса беше увита във венец на върха на главата й и Касиан стрелна поглед към оголената й дълга, светла шия, преди бързо да го отклони. Тя ни измери с очи и ми каза:
— Върнала си се.
Прическата й криеше заострените й уши. Но нищо не можеше да потули неземната й грациозност, когато пристъпи напред. Връщайки вниманието си към Касиан, тя добави: