Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Накрая пусна решетките и отстъпи. Малфурион прихвана брат си, преди да се спъне в един от стражите. Ръката на Илидан продължи да блести още няколко секунди.
— Сега можеш да отвориш клетката, Тиранде…
Тя пусна ръката на Брокс и докосна вратата на клетката… която моментално се отвори, почти по собствена воля.
— Веригите — напомни Малфурион на брат си.
— Разбира се, братко. Не съм забравил.
Илидан приклекна и се пресегна към оковите на орка. Брокс обаче не му ги подаде веднага, защото мъжът пред него вече го беше наранявал. Наложи се Тиранде да хване ръцете му и да ги насочи към спътника си.
С още няколко прошепнати думи братът на Малфурион докосна всяка от брънките около ключалката. Оковите се отвориха като малки усти, чакащи с нетърпение да бъдат нахранени.
— Никакви проблеми — отбеляза Илидан с невероятно доволна усмивка.
Оркът бавно се изправи, тялото му беше схванато заради тясната клетка. Кимна с благодарност на Илидан, но погледна към Тиранде за напътствия.
— Броксигар, чуй ме внимателно. Искам да тръгнеш с Малфурион. Той ще те отведе на безопасно място. Ще се срещнем там по-късно.
Това бе породило известни спорове между нея и Малфурион, защото отначало беше искала самата тя да заведе орка в безопасност. Приятелят й обаче — с подкрепата на Илидан — накрая я беше убедил, че ще имат достатъчно неприятности, когато открият, че Брокс липсва, дори без Тиранде, която е била явно загрижена за съдбата му, също да е изчезнала. За Лунната стража нямаше да е трудно да свърже фактите.
— Те и така бързо ще направят връзка — настояваше Малфурион. — Ти си единствената, която му е оказала подкрепа. Затова трябва да останеш тук. Много по-малко вероятно е да се сетят за мен, а даже и да го сторят, няма да ме свържат с теб. Ти си посветена в храма на Елун. Не могат да те обвинят за това, че ме познаваш.
Накрая Тиранде се беше предала, но все още не й харесваше идеята Малфурион да понесе цялата отговорност.
Сега младата жрица помоли Брокс да има доверие на елфа, макар да не го познава добре. Той изгледа Малфурион, а после хвърли кръвнишки поглед към брат му.
— И на този ли?
Младежът стисна устни.
— Току-що ти спасих кожата, звяр такъв…
— Достатъчно, Илидан! Той ти е благодарен! — След това Тиранде се обърна отново към Брокс: — Само на Малфурион. Той ще те заведе до място, където никой няма да може да те намери! Моля те! Можеш да ми вярваш!
Огромната фигура хвана ръцете й в масивните си юмруци и коленичи.
— Вярвам ти, шамане.
В този момент Малфурион забеляза, че един от стражите започва да шава.
— Магията започва да отслабва! — изсъска той. — Илидан! Вземи Тиранде и напуснете. Брокс! Ела!
Масивният орк скочи на крака с удивителна скорост и грация и се затича след нощния елф. Малфурион не погледна зад гърба си, молейки се друидското му заклинание да издържи още малко. За Тиранде и брат си не се страхуваше. Те отиваха към дома на Илидан, който се намираше съвсем наблизо. Никой нямаше да ги заподозре в каквото и да било.
Що се отнасяше до него и Брокс обаче, положението не стоеше така. Никой не би могъл да сбърка орка с нещо различно от това, което беше. Двамата трябваше да напуснат града колкото се може по-бързо.
Но докато напускаха площада и навлизаха сред разширяващите се улици на Сурамар, прозвуча звукът, от който елфът се страхуваше най-много.
Един от стражите най-накрая се беше събудил. Виковете му бързо се умножиха от тези на спътниците му и само след няколко секунди из въздуха прозвуча сигналът на рог.
— Насам! — насочи той орка. — Оставил съм скрити ездитни животни.
Всъщност нямаше нужда да казва каквото и да е, защото въпреки широката си фигура Брокс тичаше със същата лекота, с която и спасителя му. Ако се намираха навън в пустошта, Малфурион подозираше, че оркът ще го изпревари с лекота.
Сега навсякъде звучаха рогове и ехтяха гласове. Сурамар се изпълни с живот… твърде рано, за да му харесва на елфа.
Най-накрая видя ъгъла, който търсеше.
— Тук! Точно зад този ъгъл!
Но когато завиха, Брокс внезапно се спря. После страховитият орк се опули към приготвените от Малфурион животни.
Огромните пантери бяха като черни жилести сенки. Когато новодошлите се изпречиха насреща им, те първо изръмжаха и засъскаха, а после се успокоиха, когато друидът се приближи към тях. Той потупа всяка по хълбока.