Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
5.
Нискотехнологични
иновации
„Когато нула се добави към число или се извади от число, самото число остава непроменено, а число, умножено по нула, става нула.“
Брахмагупта, 628 г.
Когато числата бяха нови
„Това са деветте цифри на индийците: 9 8 7 6 5 4 3 2 1. С тези девет цифри и със знака 0, който на арабски се нарича зефирум, може да се напише всяко число, както и ще покажем.“ Така един италиански търговец около 1202 г. (или MCCII) запознал Европа с модерните числа, модерната аритметика и най-вече с използването на нулата. Леонардо от Пиза, днес известен с прякора Фибоначи, пътувал като дете от Пиза до Беджая, пристанище в Северна Африка, където баща му бил дипломатически представител на търговците от Пиза, които внасяли в Африка вълна, платове, дървесина и желязо, а изнасяли коприна, подправки, пчелен восък и кожа за Генуа.
В Беджая Фибоначи изучил аритметиката в арабски стил, вероятно усвоил и арабски език и бързо осъзнал, че арабското записване на числата, заимствано от индийците, било далеч по-практично и универсално от римските числа. „Там от великолепните инструкции по изкуството на деветте индийски цифри въвеждането в изкуството и опознаването му ми достави най-голямо удоволствие и аз научих от тях, от учените хора от близките Египет, Сирия, Гърция, Сицилия и Прованс, техните методи. До тези места за търговия пътувах често“, хвали се по-късно Фибоначи.
В индийските числа има два елемента, които са удивително полезни. Единият е идеята, че позицията на цифра в поредицата показва колко голямо е числото. Така 90 е десет пъти по-голямо от девет, докато при римските числа Х е десет, където и да се появи в число. Другият елемент е, че тази позиционна система работи само при десетични системи, ако една от десетте цифри обозначава нищо. Езикът на математиката, пише Робърт Каплан, „се появява, когато в него навлиза нулата като знак за действие: действието да променя стойността на числото чрез смяна на мястото ѝ в него“.
Но символът за нищо е объркващ и антиинтуитивен, ако човек се замисли. Нищо от какво? Както се изразява Алфред Норт Уайтхед: „смисълът на нулата е, че няма нужда да я използваме във всекидневните действия. Никой няма да отиде да си купи нула риби“. (Макар че аз понякога отивам за риба и хващам нула риби.) Нулата превръща числата от прилагателни в съществителни и сама става цифри. Това, разбира се, било иновация с големи последици, но не включвала технология.
Като имаме предвид колко незаменими са индийските цифри за съвременния живот и колко невъзможен би бил животът без тях, тази иновация била от изключително значение и е странно колко късно навлиза в историята на западната цивилизация. Целият класически свят и ранното християнско средновековие използвали бройна система, при която умножението било практически невъзможно, алгебрата била неразгадаема, а изчисленията били примитивни. Ролята на Фибоначи в тази революция била забравена чак до края на XVIII в., когато един учен на име Пиетро Косали изследвал работата на великия математик от XV в. Лука Пачоли (близък приятел на Леонардо да Винчи) и забелязал, че Пачоли мимоходом споменава, че „ние като цяло следваме Леонардо Пизано“. Косали издирил по-ранните ръкописи на този Леонардо и осъзнал, че почти всички математически трактати от вековете между Пизано и Пачоли стъпвали повече или по-малко на неговия дебел том „Либер абаки“ (Книга за смятането – бел. прев.). Името Фибоначи се появило през XIX в. като съкращение на фразата „филиус Боначи“, или син на добър човек, която е изписана на заглавната страница на неговата книга. Понеже „Либер абаки“ се появила два века преди печатната революция, успехът ѝ като ръкопис се загубил в мъглите на времето.
Работата на Фибоначи била едно от най-влиятелните съчинения в цялата европейска история и му заслужила аудиенция при императора на Свещената римска империя, интелектуално любопитния, но жесток Фридрих II. Преписвали я и я разпространявали из цяла Европа, докато индийските цифри почти напълно заменили римските. Иронията е, че индийските цифри не били съвсем непознати по северните брегове на Средиземно море, но били специалитет на учените, особено в Испания, където християнските монаси ги заели от арабите, но само за изучаването на математиката. Трудовете на Ал-Хорезми, великия изследовател на алгебрата, били преведени на латински, но за учените, не за търговците.