Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Фибоначи показал на търговците как да използват аритметиката във всекидневните търговски сделки. Книгата му била пълна с практични въпроси, типични за този свят на средиземноморска търговия, доминирана от италианските градове държави и техните партньори от Близкия изток и Магреб. Примерно: „Ако сто единици лен или друга стока се продават близо до Сирия или Александрия за 4 сарацински безанта и искате да разберете колко струват 37 топа…“ Забележете, че това се случва след първите три кръстоносни похода и около времето на четвъртия, така че мнозина християнски военачалници и свещеници живеели, управлявали и се биели в Близкия изток, но новите цифри били разпространени от търговец. Забележително е, че тази иновация, както и много други, стига до нас чрез търговията.
Фибоначи, колкото и талантлив иноватор да бил, не е изобретателят, а посланикът. (Той измислил много неща в математиката, включително прочутата числова редица на Фибоначи и произлизащото от нея златно сечение, срещащо се сред растящите организми в природата – да речем, в черупките на охлювите или в семките на слънчогледа, – но не е изобретил индийските цифри или нулата.) Източниците му били арабски, а най-великият бил Ал-Хорезми, математикът, от чието име произлиза думата „алгоритъм“. Фибоначи прочел трудовете му на латински, когато се върнал в Италия, вероятно ги е чел и на арабски. Но Ал-Хорезми също не бил изобретателят на повечето от тези неща, а просто ги събрал и ги направил популярни, както сочи заглавието на най-важната му работа „За изчисленията с индийски цифри“, написана около 820 г. Той изиграл роля в мюсюлманския свят, а Фибоначи имал своя в християнския свят – книгата на Ал-Хорезми била насочена към търговците и той обяснявал иновация, която неговата цивилизация била заела от друга.
Ако проследим историята два века преди Ал-Хорезми, стигаме до 628 г. и Брахмагупта, астроном, живял в царство в Западна Индия на име Гурджарадеса, прочуто с учените си. Той написал книгата „Брахмаспхутасидханта“ или „Отварянето на Вселената“. Тя била предимно за астрономия, но съдържала и глави за математиката и е първият известен труд, който третира нулата като действителна цифра, а не като символ за нищо, както било във Вавилон. В простички и лесни за разбиране обяснения Брахмагупта изтъква колко важна е нулата и за пръв път споменава отрицателните числа, като използва познати примери: „Дълг минус нула е дълг. Богатство минус нула е богатство. Богатство, извадено от нула, е дълг. Резултатът от нула, умножена по дълг или богатство, е нула“. След това следата изстива. Първото писмено използване на заместител на нулата – знакът е бил точка – се среща в ръкописа от Бакхшали от IV или V в., открит в днешен Пакистан през 1881 г. Нещо подобно се е използвало в древните Шумер и Вавилон, откъдето може, но може и да не е било пренесено на изток с гърците, които следвали Александър до Индия. Но преди Брахмагупта няма доказателства, че нулата се е използвала в днешната ѝ цифрена форма, преобразила аритметиката.
Но я почакайте. В най-добрите традиции на паралелните иновации имаме доказателства, че маите са изобретили нулата горе-долу по времето на Брахмагупта, а вероятно и по-рано. В двайсетичната бройна система, която маите използвали за календара си, има знак, който по функция напомня индийската нула. Но той останал в задънена улица, цивилизацията на маите рухнала и отнесла най-добрата идея в аритметиката със себе си. Дали същото не се е случило в Стария свят? Фибоначи е съвременник на Ричард Лъвското сърце, на Саладин и Чингис хан, все кръвожадни воини. Войните, религиозният фанатизъм и тиранията се ширели. Две от великите столици на ученето наскоро били загърбили свободата на мисълта за сметка на мистицизма: Багдад при Ал-Газали и Париж при св. Бернар от Клерво. Индия също била бойно поле между ислямските и все по-фундаменталистките индуистки династии. Китай бил смазан от монголските армии. Вероятно се е получило много добре, че Фибоначи пренесъл нулата през морето в Пиза и в други градове държави в Северна Италия, където търговията процъфтявала и хората се вълнували повече от практични занимания, да купуват евтино и да продават скъпо, вместо от слава или от Бог.
Иновацията на Фибоначи векове наред съществувала успоредно с други начини за броене и смятане – дъски за смятане, рабош и абак. На хартия дори съжителствала с римските цифри. През XIV в. в счетоводните книги понякога се срещали колони с индийски числа и цели параграфи с римски, които се редували или били смесени. Но постепенно индийските цифри надделели особено при подготовката на сметките на търговците – търговията водела. По времето, когато Лука Пачоли пише големия си трактат за счетоводните книги с двоен запис през 1494 г. и дава ясно да се разбере колко важна е иновацията на Фибоначи за математиците и за счетоводителите, римските цифри се използвали основно за дати и паметници. Същото е и днес, с тях отбелязваме вековете, а съм виждал и дата 7.II.19 на писмо.