Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Също така, когато правителството притежава всички вложения в производствените процеси в икономиката, липсата на ценови механизъм прави невъзможно координирането на производството на различни капиталови стоки в точните количества, за да могат фабриките да работят. Недостигът е отправна точка на всяка икономика и не е възможно да се произведат неограничени количества от всички суровини и материали, нужни за индустрията. Налага се да се правят компромиси – насочването на капитал, земя и работна сила към производството на стомана ще стане например за сметка на производството на мед. При свободния пазар фабриките се конкурират за придобиването на мед и стомана, създават недостиг или излишък на тези пазари и цените позволяват те да се конкурират за ресурсите, които трябва да се вложат, за да съществуват. Централният плановик действа изцяло на тъмно по отношение на мрежата от предпочитания и алтернативни разходи – например за влакове, автомобили, мед, стомана, работна сила, капитал, земя. Ако няма цени, няма начин да се изчисли как да бъдат насочени тези ресурси, за да се произведат оптималните продукти. Резултатът е тотален срив на производството.

Това е само един аспект от проблема с изчисленията, който се отнася за производството на съществуващи стоки на статичен пазар. Проблемът става много по-дълбок, когато си дадем сметка, че нищо в човешкия живот не е статично, тъй като хората непрекъснато опитват да подобрят икономическото си положение, да произвеждат нови стоки и да откриват по-усъвършенствани начини за производство на тези стоки. Неизменният импулс на хората да изпробват, подобряват и да търсят иновации, създава най-нерешимия проблем за социализма. Дори да приемем, че централната система за планиране би могла да управлява хипотетично статична икономика, такава система би била безсилна пред реалността на промените и не допуска предприемачество. Как би могла една социалистическа система да направи нужните изчисления за технологии и иновации, които още не съществуват? Как биха могли производствените фактори, нужни за тях, да бъдат разпределени, където е нужно, след като няма никаква индикация дали бъдещите продукти изобщо биха проработили?