Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
След някое време чух гласа на Жералд. Той ме викаше от пътя.
Въпросът ми, дали праведно сме живели, или животът ни е минал в заблуда, остана като глас в пустиня. Ни бог проговори, ни Сатанаил продума. Само ветрецът, който се спущаше от стръмните скатове на Монсегюр, шепнеше нещо на купищата бялнали се сред храстите кости. Може би в тоя шепот беше отговорът на моя въпрос, но кой смъртен разбира езика на природата? Разбрали ли са го грешниците от Содом до Гомор, за да се покаят миг преди смъртта си, или безчетните жертви на потопа, които са могли да размишляват доста време, преди да ги погълне безмилостната вода? А нима окаяният аз го разбирам, дето имам седемдесет години зад гърба си? Време предостатъчно, за да се науча да деля истината от заблудата? Или на човек е съдено да си замине от тоя свят, без да разбере къде свършва истината и откъде започва заблудата? Ето че на прага пред небитието аз не съм вече така убеден в истинността на някои неща, както бях преди четиринайсет години, когато стоях на тази клада и чаках смъртта си сред пламъците, пеейки «Отче наш...».
Праведно ли живяхме, моя бедна Есклармонд, или животът ни мина в заблуда? И тъй като ни бог проговаря, ни Сатанаил обелва дума, аз ще описвам нещата такива, каквито са били, пък нека тия, които ще четат, те да стигнат до извода — къде свършва истината и откъде започнва заблудата. И нека милостивите се помолят за окаяната ми душа. Благословете ни, пощадете ни! Амин.
Описах пътуването ми до Солун и срещата ми с барона подробно не от любов към подробностите, а за да се види, че не на един дъх и съвсем не без сътресения преминах от един начин на живот към друг начин, който нямаше нищо общо с предишния, както денят няма никакво вземане—даване с нощта.
До тоя ден живях в къща, плетена от пръти и мазана с кал, покрита със сламен навес. Спях на глинен под върху наръч слама, завивах се с кълчищна черга. Светлинна влизаше през една дупка в стената, която през студено време затуляхме с валмо кълчища. Палехме огън в оджак и понеже около селото нямаше големи гори, за да сечем, поддържахме огъня със сушени волски лайна, смесени сьс слама, треволяк и съчки. Носех конопена риза, обувах шаячни гащи, а зиме обличах агнешки кожух и навличах гащи от рунтави агнешки кожи. Ние, богомилските семейства, бяхме повече на мляко и сирене, облажвахме се и с риба понякога, когато се случваше да бием път до реката. Някои, дето въдеха кокошки, хапваха и кокоше месце от време на време, но другите, дето нямаха птици, не гледаха тия хора с добро око. Майка ми заради мен беше обрекла душата си на дявола — носеше ми сегиз—тогиз по някоя мръвка или комат от бяла пита. Гледаше ме да раста нагоре, като бука, и сърце й не даваше да ме храни само с ръжен хляб и червен лук.
Така карах и бях доволен, пасях козите си, щурах се на воля, правех си пищялки, бях започнал да се уча да свиря на дудук. Зиме мятах снежни топки въз връстниците си, лете търсехме из барите по—дълбочки вирове, за да се къпем. Тъй вървеше животът ми. Един ден щях да приема богомилското кръщение и тогава животът ми щеше да стане къде—къде по—суров и строг, но затова пък нямаше да служа на дявола и щях да подготвя душата си за вечно блаженство при бога.
Бог насити по—сетне живота ми с много промени и какви ли съблазни дяволът не ми предложи! Бях живял в богати замъци, бях носил облекло от кадифета и коприни, бях насищал стомаха си и глезил гърлото си с какви ли не меса и сладкиши! Бях въртял изкусно меч, бях вкусвал от неизмеримата сладост на победата, бях целувал с греховна страст красиви жени. Но ако бог ми кажеше сега към кой живот искам да ме възвърне, без да се колебая нито за миг, ще му река: «Искам, боже, да ми възвърнеш към оня праведен и прост живот, когато не съм знаел, че на света има кадифета и коприни, и богати замъци, и красиви жени, лъхащи на благовонни масла, когато не съм познавал меча, а едничкото ми оръжие е било овчарската гега; когато не съм знаел вкуса на победата и най—красивите неща за душата ми са били слънцето и звездите. Към оня живот, боже, те моля да ме възвърнеш!»
Но тъй като познавам вече съблазните, дяволът не е пестил усилия, за да ми открие света на греховете и да ме преведе през него, възвръщането ми към овчарската гега и сламената постилка би било за мене едно безполезно страдание приживе, а след смъртта ми — без значение за грешната ми душа.
Вкусил от ябълката на греха и познал земното блаженство, окаяният човек няма никога да си възвърне рая на простия живот!