Скитник броди по света

— Лука Шейтанов се обажда, гълъбчето ми!

— О! — В тоя звук бяха събрани най—малко една дузина чувства: изненада, радост, негодувание, страх и кой знае още колко подобни.

— Лука се обажда! — повторих по—меко.

— Какво искаш... искате? — трепна плахо гласът й.

— Ами прочетох резолюцийката ти, миличка. И си спомних, дявол да го вземе, че някога сме спали с теб заедно. Може би си забравила, не съм бил аз единственият, та рекох да ти напомня. И на аборт съм те водил, не си ли спомняш?

Гласът й изсъска някаква дума, но не разбрах точно каква.

А аз се засмях и толкова се смях, че в сърцето ми отново се забодоха игли. Не можех да си поема дъх.

Как ме е отвела Юла до леглото — не знам. Събудих се посред нощ или може би съм дошъл в съзнание посред нощ. Тя седеше насреща ми в креслото и не сваляше очи от лицето ми. Като ме видя във форма, тя така ми се усмихна, че веднага си спомних жената на барон Людовик — навярно тя беше се усмихнала по същия начин на Лукан...

София, 31 декември 1939 г.

Довечера е Нова година. Имам в кесията си 20 лв. и излизам на пазар. Взех ги назаем от адвоката Измирлиев. Да съм му ги поискал — не съм, сам ги мушна в палтото ми.

— Като почнеш работа и те навали клиентелата, ще ми ги върнеш с лихвите! — рече ми на шега оня ден в «Дивите петли», като ме гледаше омърлушен и без настроение.

Не зная как щях да изкарам тия два—три месеца след завръщането си, ако не беше компанията в «Дивите петли». Изваден от партийна работа поради анкетата, която се водеше около моето «закъснение», лишен от право да упражнявам професията си, угнетен от домашни неуредици и потиснат от събитията — вътрешни и външни, — имаше опасност да стана ипохондрик или кандидат—шизофреник. Сега, благодарение на Измирлиев, който имаше връзки с някои хора от левицата на «Звено», положението се оправя донякъде — властта е снела предсрочно «забраната», от Нова година ми се разрешава да приемам болни и да лекувам. Да бъда назначен на държавна служба в някоя болница беше изключено. Кой ще приеме на служба бивш интербригадист! Разбира се, намирането на кабинет и обзавеждането му не е какъв да е проблем, но се надявам на заем от някоя популярна банка, компанията от «Дивите петли» е готова да ми поръчителствува на драго сърце!

Но възможността да работя е всъщност едничката светлинка в сумрака. Нищо весело не се мярка ни за сърцето ми, ни за идеалите ми. У нас — бесилки, терор, една нова търговска класа, просташка и безскрупулна, се е втурнала да плячкосва по байганьовски. Скъпотия, безработица, черна борса, накратко — див и просташки фашизъм. В чужбина: Полша и Чехословакия са окупирани, Албания е прегазена, иде ред на Югославия, на Белгия, лаваловци с удоволствие ще пуснат Хитлер в Париж. Семафорът на Мюнхен сочи към СССР. Задава се грозна буря, само глухите не чуват тътнежа й...