Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Всъщност исках да кажа — продължи Нанси, — че човек никога не знае как може да му повлияе цялата тази клетъчна активност… как може да се промениш, когато тялото и всичко останало… се изградят наново. Човекът, който си бил преди седем години, вече не съществува.

Шишкавият полицай огледа ръцете си.

— Струват ми се непроменени.

— Отвън. Обаче може би някои от мозъчните ти клетки са различни. Мутирали. Може би следващия път, когато отидеш в стриптийз клуб, някой…

— Джентълменски клуб — поправи я Ейб.

— Може би, когато следващия път отидеш в някой клуб за джентълмени и мацето си свали горнището, за да ти покаже циците, ще си кажеш: е, и какво?

— Никога. — Шишкавият полицай беше непоколебим. — Циците са най-великото нещо.

— Защо смяташ така?

— Защото съм мъж и защото наистина са.

— Защото си мъж с определена биологическа реакция към циците и тази реакция се дължи на твоето програмиране — на твоите клетки. Обаче, докато биваш изграждан наново, всичко това може да се изпари. А човек непрекъснато бива изграждан наново.

— Божичко… — Ейб се раздразни. — Този разговор е потискащ.

— Просто казвам, че с времето човек се променя. Всички се променят. Молекула по молекула. Бъди нащрек и внимавай с неща като шампоана за разплитане на коса.

— Но аз наистина го харесвам. — В изявлението се долавяше нотка отчаяние.

— Не мисля, че е нужно да се тревожиш.

— Чудесно. — Шишкавият полицай отново започна да си играе с пистолета като някой екшън герой.

— Този Лангфърд е друга история.

— Лангфърд педал ли е?

— Не харесвам тази дума. Нямам нищо против хомосексуалистите. Мисля, че да. — Нанси си представи хубавото лице на новака, добре оформената му руса коса и изваяно тяло. — Ако не е, клетките му са на ръба.

— Видя ли блондинката, която доведе на коледния купон? Какъв балкон имаше само! — Ейб се облиза. — Бих искал да я видя в джентълменския клуб. — Отново преглътна собствената си слюнка.

— Това ли си фантазираш, когато видиш жена като нея? Че прави стриптийз?

— Аз съм женен човек. — Шишкавият полицай почука с пръст брачната си халка. — Дори във фантазиите си съм верен.

— Това е много хубаво.

— Аз приемам клетвите много сериозно. — Ейб се замисли. — Обаче момичето на Лангфърд… сякаш беше направено от замразен крем. — Той отново преглътна слюнката си. — Искаш ли малко крем?

Нанси отдавна беше разбрала, че партньорът й е като машина за праволинейно мислене.

— След като проверим този мотоциклет.

— Да, разбира се. Разбира се. Чувал съм, че е по-здравословно да се яде замръзнал крем, отколкото сладолед.

— Възможно е.

Полицайката знаеше, че замразеният крем съдържа голям процент яйчени белтъци и е много нездравословен, но реши да не поправя партньора си. Непрекъснатата смяна на клетките и смъртта на Антъни Джането и Дейв Стенли бяха пределът от лоши новини, с които шишкавият полицай би могъл да се справи.