Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
След още няколко крачки полицаите се озоваха пред вратата. Там Доминик погледна Бетингър.
— Не ми се пречкай.
— Няма.
— Знам прекия път, ако вземе да се опъва.
Бетингър го покани с ръка да мине напред и двамата заедно влязоха в стаята за разпити. Помещението нямаше прозорци, стените бяха от сгурбетонни блокчета, на тавана имаше четири луминесцентни тръби, а на пода стояха два дървени стола. На единия се беше настанил Изи. Свободните му ръце в сините ръкави на сакото бяха отпуснати върху единствената метална маса, чиито крака бяха завинтени за пода.
— Ако задникът ти се покаже и милиметър навън от седалката на стола, ще ти сложа белезници — обяви Доминик.
Задържаният опипа филигранно нагласената си брада и попита:
— За какво съм тук?
— Трябва ли да повтарям списъка?
— Защо съм тук сега? Днес?
Бетингър плъзна една червена папка по плота на масата така, че тя опря в добре поддържаните пръсти с маникюр на задържания.
— Прегледай я.
Изи сведе очи и отвори папката. Вътре имаше снимка на полицай Дейв Стенли, проснат мъртъв и обезобразен на паважа до почернелите останки на своя партньор.
— Чух за тези момчета — каза бандитът, гримасничейки, докато оглеждаше снимката. — Нали не мислите, че имам нещо общо с това?
Доминик сви рамене.
— Откраднали са им пишките.
— Нищо не знам за това. — Изи затвори папката и огледа суровите лица, надвесени над него. — Ако се опитате да ми го лепнете, ще се обадя на адвоката си.
— Ако се обадиш на адвоката си, ще се върна на адреса, където работиш, ще събера пет етажа доказателства и ще превърна случая в обвинения срещу теб, които ще издържат в съда.
— Ти самият не си много чист.
— Не се притеснявам. Адвокат ли искаш, или да говориш с нас?
— Знаеш много добре, че нямам нищо общо със снощи.
— Обаче хазяинът ти има. — Едрият мъжага сложи ръце на масата и се опря на нея. — Него търсим.
— В болницата е. Там, където вие го вкарахте.
— Излязъл е.
Изи изглеждаше искрено изненадан от новината.
— В неделя го видях…
— Излязъл е вчера. — Доминик отвори папката и почука по снимката на мъртвия полицай. — В същия ден, когато се случи това.
Задържаният се изкиска.
Едрите ръце на полицая се свиха в юмруци, а марлите на лицето му се набръчкаха.
— Да не си посмял да се смееш на тази снимка!
Заплахата увисна във въздуха и Бетингър се приготви за намеса.
— Мислиш, че Себастиан е извършил това? — попита Изи. — Та той е сакат!
— Той го е направил и ние го търсим.
— Опитай у тях.
— Не е там. Изчезнал е със сестра си и приятелката си.
— Така ли правят невинните хора? — попита Бетингър. — Скриват се от всички?
— Какво значи това — поклати Изи глава. — Сигурно си мисли, че вие, момчета, искате да довършите онова, което започнахте в супера. Отново да го замеряте със замръзнали пуйки.
Едрото ченге сви рамене.
— И аз щях да се покрия — каза Изи.
— Някъде в твоята сграда ли е скрит?
— Не, там няма асансьор.
— Къде другаде би могъл да отиде? В жилището на улица „Дарън“? У Ива? Нощен приют в района? В Кенефа? Извън града?
— Следвайте дирите на инвалидната му количка.
Доминик подръпна сакото си.
— Зная, че си търговец.
— Предприемач.
— Знам, че си търговец — повтори ченгето, без да обърне внимание на поправката, — та се чудя защо защитаваш някакъв тип, който ти иска прекалено висок наем, взима дял от приходите ти и те кара да му лижеш задника. Струва ми се, че ще имаш полза, ако инвалидната количка на Себастиан падне в някоя пропаст.
— Не зная къде е. Кълна се в Бог, в живота на майка ми — наистина не зная. Докато вие не ми казахте, мислех, че все още е в болницата. Обаче, ако знаех къде е, нямаше да го предам, защото съм лоялен. — Изи заоглежда маникюрираните си нокти и се облегна удобно. — Макар да съзнавам, че идеята за лоялност е трудноразбираема за вас.
— Всичко си разбрал погрешно, педал. Тази хлебарка Себастиан си заслужи инвалидната количка и плика, в който сере. — Доминик завъртя свободния стол и седна на него, за да бъде на едно равнище със задържания. — Всъщност няма значение какво си разбрал, защото ето каква е сделката, ето го истинския живот: или ще ми помогнеш да намеря Себастиан, или ще унищожа бизнеса ти.
Изи изглеждаше смаян.
— Сградата вече е евакуирана — продължи едрият мъж, — наблизо е паркиран камион с намаслени килими и десет туби бензин. Ще изгоря всичките ти казина, цялата ти дрога, мебелите, леглата с хубавото спално бельо. — Той разтвори ръце. — Ето така — пуф!