Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:

Едно безпардонно ченге на име Джулс Бетингър е изритано по наказание от Аризона в ледения Север — във Виктъри, Мисури. В този колабирал град от някога индустриалния район на Щатите няма достатъчно полицаи. Няма и нормални такива. Получил за партньор друго сгазило лука ченге, Бетингър започва да разследва двойно убийство на обезобразени и поругани полицаи. Търси отговорите навсякъде — от корумпираните си колеги, които не се различават много от престъпниците, до отчаяните, готови на всичко криминални типове. Скоро му става ясно, че работата е дебела, кървава и много лична.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 124
Перейти на страницу:

След още няколко крачки полицаите се озоваха пред вратата. Там Доминик погледна Бетингър.

— Не ми се пречкай.

— Няма.

— Знам прекия път, ако вземе да се опъва.

Бетингър го покани с ръка да мине напред и двамата заедно влязоха в стаята за разпити. Помещението нямаше прозорци, стените бяха от сгурбетонни блокчета, на тавана имаше четири луминесцентни тръби, а на пода стояха два дървени стола. На единия се беше настанил Изи. Свободните му ръце в сините ръкави на сакото бяха отпуснати върху единствената метална маса, чиито крака бяха завинтени за пода.

— Ако задникът ти се покаже и милиметър навън от седалката на стола, ще ти сложа белезници — обяви Доминик.

Задържаният опипа филигранно нагласената си брада и попита:

— За какво съм тук?

— Трябва ли да повтарям списъка?

— Защо съм тук сега? Днес?

Бетингър плъзна една червена папка по плота на масата така, че тя опря в добре поддържаните пръсти с маникюр на задържания.

— Прегледай я.

Изи сведе очи и отвори папката. Вътре имаше снимка на полицай Дейв Стенли, проснат мъртъв и обезобразен на паважа до почернелите останки на своя партньор.

— Чух за тези момчета — каза бандитът, гримасничейки, докато оглеждаше снимката. — Нали не мислите, че имам нещо общо с това?

Доминик сви рамене.

— Откраднали са им пишките.

— Нищо не знам за това. — Изи затвори папката и огледа суровите лица, надвесени над него. — Ако се опитате да ми го лепнете, ще се обадя на адвоката си.

— Ако се обадиш на адвоката си, ще се върна на адреса, където работиш, ще събера пет етажа доказателства и ще превърна случая в обвинения срещу теб, които ще издържат в съда.

— Ти самият не си много чист.

— Не се притеснявам. Адвокат ли искаш, или да говориш с нас?

— Знаеш много добре, че нямам нищо общо със снощи.

— Обаче хазяинът ти има. — Едрият мъжага сложи ръце на масата и се опря на нея. — Него търсим.

— В болницата е. Там, където вие го вкарахте.

— Излязъл е.

Изи изглеждаше искрено изненадан от новината.

— В неделя го видях…

— Излязъл е вчера. — Доминик отвори папката и почука по снимката на мъртвия полицай. — В същия ден, когато се случи това.

Задържаният се изкиска.

Едрите ръце на полицая се свиха в юмруци, а марлите на лицето му се набръчкаха.

— Да не си посмял да се смееш на тази снимка!

Заплахата увисна във въздуха и Бетингър се приготви за намеса.

— Мислиш, че Себастиан е извършил това? — попита Изи. — Та той е сакат!

— Той го е направил и ние го търсим.

— Опитай у тях.

— Не е там. Изчезнал е със сестра си и приятелката си.

— Така ли правят невинните хора? — попита Бетингър. — Скриват се от всички?

— Какво значи това — поклати Изи глава. — Сигурно си мисли, че вие, момчета, искате да довършите онова, което започнахте в супера. Отново да го замеряте със замръзнали пуйки.

Едрото ченге сви рамене.

— И аз щях да се покрия — каза Изи.

— Някъде в твоята сграда ли е скрит?

— Не, там няма асансьор.

— Къде другаде би могъл да отиде? В жилището на улица „Дарън“? У Ива? Нощен приют в района? В Кенефа? Извън града?

— Следвайте дирите на инвалидната му количка.

Доминик подръпна сакото си.

— Зная, че си търговец.

— Предприемач.

— Знам, че си търговец — повтори ченгето, без да обърне внимание на поправката, — та се чудя защо защитаваш някакъв тип, който ти иска прекалено висок наем, взима дял от приходите ти и те кара да му лижеш задника. Струва ми се, че ще имаш полза, ако инвалидната количка на Себастиан падне в някоя пропаст.

— Не зная къде е. Кълна се в Бог, в живота на майка ми — наистина не зная. Докато вие не ми казахте, мислех, че все още е в болницата. Обаче, ако знаех къде е, нямаше да го предам, защото съм лоялен. — Изи заоглежда маникюрираните си нокти и се облегна удобно. — Макар да съзнавам, че идеята за лоялност е трудноразбираема за вас.

— Всичко си разбрал погрешно, педал. Тази хлебарка Себастиан си заслужи инвалидната количка и плика, в който сере. — Доминик завъртя свободния стол и седна на него, за да бъде на едно равнище със задържания. — Всъщност няма значение какво си разбрал, защото ето каква е сделката, ето го истинския живот: или ще ми помогнеш да намеря Себастиан, или ще унищожа бизнеса ти.

Изи изглеждаше смаян.

— Сградата вече е евакуирана — продължи едрият мъж, — наблизо е паркиран камион с намаслени килими и десет туби бензин. Ще изгоря всичките ти казина, цялата ти дрога, мебелите, леглата с хубавото спално бельо. — Той разтвори ръце. — Ето така — пуф!

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)