Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:

Едно безпардонно ченге на име Джулс Бетингър е изритано по наказание от Аризона в ледения Север — във Виктъри, Мисури. В този колабирал град от някога индустриалния район на Щатите няма достатъчно полицаи. Няма и нормални такива. Получил за партньор друго сгазило лука ченге, Бетингър започва да разследва двойно убийство на обезобразени и поругани полицаи. Търси отговорите навсякъде — от корумпираните си колеги, които не се различават много от престъпниците, до отчаяните, готови на всичко криминални типове. Скоро му става ясно, че работата е дебела, кървава и много лична.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 124
Перейти на страницу:

Хуан помогна на Бетингър да стъпи на краката си.

— Хавайско е — обясни Пери, докато подаваше термоса с кафе на детектива.

Бетингър кимна в знак на благодарност и взе съдината.

— Хуан има там чичо, който му го праща за празниците — поясни рижият. — Земята им е много по-хубава, отколкото това лайно на материка.

— Удивително място да те погребат — добави сипаничавият азиатец.

— Ако истински се съсредоточиш, ще доловиш следи от аромата на канела и бадеми.

— Вероятно и на бикини.

Бетингър изсипа малко от напитката в устата си. Макар и в състоянието си на човек лишен от сън, осъзна, че кафето е изключително постижение.

— Това е…

— Имаш две минути! — изрева Зволински иззад писалището си.

— Ще те оставим пред „Сънфлауър“ — каза Пери, докато с другите двама детективи крачеха към входната врата. — Щом се събудиш, колата ти ще бъде на хотелския паркинг. Ние ще оправим сметката и ще ти пъхнем ключовете под вратата.

Бетингър нямаше намерение да благодари на рижия за услугата. Задоволи се с едно:

— Чудесно.

— Не се тревожи — Доминик няма да избяга от предизвикателството ти.

— Не бих и позволил.

Пери и партньорът му се спогледаха, после огледаха кандидат-съперника.

— Някога да си се бил със слон, направен от разгневени горили?

— Не и откакто бях дете.

— Тогава трябва да се подготвиш.

— Зволински се е справил с него.

— Зволински е гигант, а и се боксира по научному. Освен това, макар че си на ринга и с ръкавици, не можеш да свиеш мръсен номер на шефа си. Ти обаче ще получиш пълния арсенал номера.

— Готов съм.

— Искаш ли го изписано на надгробния ти камък: „Той беше готов“?

— Сложете многоточие — предложи Бетингър.

— Той беше готов…

Хуан обмисли промяната.

— Ето сега стана произведение на изкуството.

— Погрижете се да е курсив — добави детективът от Аризона.

Усмихнат, червенокосият потупа колегата си по гърба и го побутна напред.

— Ще го направя.

Бетингър мина през вратата и пресече района на приемната, където опечалената рецепционистка не откъсна нито веднъж очи от големия бял телефон. Сякаш очакваше пряко позвъняване от небесата.

* * *

Нещо почука по дясното рамо на Бетингър и го събуди. Парещите му очи установиха, че е на задната седалка на паркирала лимузина. Хуан седеше зад волана, а до него Пери, прегърбен на пътническата седалка, похапваше десертно блокче. Пурпурен сумрак оцветяваше лицата на детективите, предното стъкло и фасадата на мотел „Сънфлауър“, който се издигаше на шест метра от мястото, където бяха спрели.

— Покажи им значката — напъти го рижавият — и ще платиш само половината.

— Разбрано.

Бетингър се пресегна към вратата.

— Почакай!

— Да?

Рижият дояде блокчето, стрелна поглед към своя партньор и отново насочи вниманието си към задната седалка.

— Можеше да наклепаш Доминик за онова, което стори завчера на жената, дето малтретираше детето си. Можеше да кажеш на шефа и какво се случи с колата ти, но не го направи. Просто продължавай да бачкаш и да даваш идеи.

— Добри идеи. — Хуан вдигна сгънат лист хартия.

— Нашите данни — обясни Пери. — Мобилни телефони, лични имейли.

Бетингър взе листа с информацията.

— Вкарай ги в телефона си, после скъсай листа и дръпни водата.

— Ще бъде направено. Имате ли моите данни, момчета?

— Да — потвърди рижавият. — Ако измислиш нещо или нещо се случи… звънни.

Сипаничавият азиатец кимна.

— По което и да е време.

— Благодаря.

Бетингър знаеше, че Доминик е грубиян, а Такли зъл, обаче Хуан и Пери изглеждаха доста свестни, особено ако се вземе предвид обстановката, в която работят.

Рижият кимна към мотела.

— Поискай стая на втория етаж откъм задната част — далеч от улицата и останалите гости. Сложи резето и веригата. Блокирай вратата с дивана. Дръпни пердетата и свали матрака на пода, така че ако някой стреля през прозореца, да не те улучи.

— Случвало ли се е?

— Типовете в кафявия товарен микробус току-що стреляха по Нанси Блокман. Тя е добре, но те са още на свобода.

— Ще внимавам — каза детективът, разстроен от новината.

Хуан запали цигара и издуха дима.

— Приятни сънища.

Бетингър слезе от колата, затвори вратата и повлече удължената си сянка във фоайето, където получи комплект ключове от плешивия мъж зад рецепцията.

— Приятен престой.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)