Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
Хуан помогна на Бетингър да стъпи на краката си.
— Хавайско е — обясни Пери, докато подаваше термоса с кафе на детектива.
Бетингър кимна в знак на благодарност и взе съдината.
— Хуан има там чичо, който му го праща за празниците — поясни рижият. — Земята им е много по-хубава, отколкото това лайно на материка.
— Удивително място да те погребат — добави сипаничавият азиатец.
— Ако истински се съсредоточиш, ще доловиш следи от аромата на канела и бадеми.
— Вероятно и на бикини.
Бетингър изсипа малко от напитката в устата си. Макар и в състоянието си на човек лишен от сън, осъзна, че кафето е изключително постижение.
— Това е…
— Имаш две минути! — изрева Зволински иззад писалището си.
— Ще те оставим пред „Сънфлауър“ — каза Пери, докато с другите двама детективи крачеха към входната врата. — Щом се събудиш, колата ти ще бъде на хотелския паркинг. Ние ще оправим сметката и ще ти пъхнем ключовете под вратата.
Бетингър нямаше намерение да благодари на рижия за услугата. Задоволи се с едно:
— Чудесно.
— Не се тревожи — Доминик няма да избяга от предизвикателството ти.
— Не бих и позволил.
Пери и партньорът му се спогледаха, после огледаха кандидат-съперника.
— Някога да си се бил със слон, направен от разгневени горили?
— Не и откакто бях дете.
— Тогава трябва да се подготвиш.
— Зволински се е справил с него.
— Зволински е гигант, а и се боксира по научному. Освен това, макар че си на ринга и с ръкавици, не можеш да свиеш мръсен номер на шефа си. Ти обаче ще получиш пълния арсенал номера.
— Готов съм.
— Искаш ли го изписано на надгробния ти камък: „Той беше готов“?
— Сложете многоточие — предложи Бетингър.
— Той беше готов…
Хуан обмисли промяната.
— Ето сега стана произведение на изкуството.
— Погрижете се да е курсив — добави детективът от Аризона.
Усмихнат, червенокосият потупа колегата си по гърба и го побутна напред.
— Ще го направя.
Бетингър мина през вратата и пресече района на приемната, където опечалената рецепционистка не откъсна нито веднъж очи от големия бял телефон. Сякаш очакваше пряко позвъняване от небесата.
Нещо почука по дясното рамо на Бетингър и го събуди. Парещите му очи установиха, че е на задната седалка на паркирала лимузина. Хуан седеше зад волана, а до него Пери, прегърбен на пътническата седалка, похапваше десертно блокче. Пурпурен сумрак оцветяваше лицата на детективите, предното стъкло и фасадата на мотел „Сънфлауър“, който се издигаше на шест метра от мястото, където бяха спрели.
— Покажи им значката — напъти го рижавият — и ще платиш само половината.
— Разбрано.
Бетингър се пресегна към вратата.
— Почакай!
— Да?
Рижият дояде блокчето, стрелна поглед към своя партньор и отново насочи вниманието си към задната седалка.
— Можеше да наклепаш Доминик за онова, което стори завчера на жената, дето малтретираше детето си. Можеше да кажеш на шефа и какво се случи с колата ти, но не го направи. Просто продължавай да бачкаш и да даваш идеи.
— Добри идеи. — Хуан вдигна сгънат лист хартия.
— Нашите данни — обясни Пери. — Мобилни телефони, лични имейли.
Бетингър взе листа с информацията.
— Вкарай ги в телефона си, после скъсай листа и дръпни водата.
— Ще бъде направено. Имате ли моите данни, момчета?
— Да — потвърди рижавият. — Ако измислиш нещо или нещо се случи… звънни.
Сипаничавият азиатец кимна.
— По което и да е време.
— Благодаря.
Бетингър знаеше, че Доминик е грубиян, а Такли зъл, обаче Хуан и Пери изглеждаха доста свестни, особено ако се вземе предвид обстановката, в която работят.
Рижият кимна към мотела.
— Поискай стая на втория етаж откъм задната част — далеч от улицата и останалите гости. Сложи резето и веригата. Блокирай вратата с дивана. Дръпни пердетата и свали матрака на пода, така че ако някой стреля през прозореца, да не те улучи.
— Случвало ли се е?
— Типовете в кафявия товарен микробус току-що стреляха по Нанси Блокман. Тя е добре, но те са още на свобода.
— Ще внимавам — каза детективът, разстроен от новината.
Хуан запали цигара и издуха дима.
— Приятни сънища.
Бетингър слезе от колата, затвори вратата и повлече удължената си сянка във фоайето, където получи комплект ключове от плешивия мъж зад рецепцията.
— Приятен престой.