Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— По това ли работиш?

— Цялото управление работи… макар че в момента се готвя да поспя.

— Къде си?

— Мотел „Сънфлауър“ в центъра на Виктъри. — Детективът свали ботушите.

— Значи тази вечер няма да се прибереш.

— Няма. Утре ще започна много рано. Тук ще си купя бельо и чиста риза, но ще гледам да се прибера за вечеря.

— Би било чудесно.

Коланът падна на пода.

— Как мина разговорът ти с Рубинщайн?

— Много добре. Когато се видим, ще ти разкажа.

— Добре. Как са децата?

Настъпи пауза, която Бетингър веднага възприе като многозначителна.

— Какво се е случило?

— Мисля, че няма нужда допълнително да те…

— Алиса… какво се е случило? Гордън…

— Карън. Онези момчета отново са я дразнили. Дрънкали са расистки гадости и разни сексуални неща. Тя си тръгнала, но те я последвали. Казала им да спрат, а те започнали да хвърлят разни неща по нея.

Ярост изпълни Бетингър, но когато попита, гласът му беше спокоен:

— Какво са хвърляли?

— В началото чипс. След това кутийки от мляко и месо от такос.

— Месо от такос. — Той си представи малкото си красиво момиче опръскано с говежда кайма. Сърцето му заблъска в гърдите, а периферното му зрение изчезна.

— Какво са правили възрастните, докато това се е случвало? Загрявали са катрана? Събирали са пера?

— Затова не исках сега да ти казвам.

Поемайки си дълбоко дъх, Бетингър се успокои.

— Скъпа… това, което се случва тук във Виктъри, е сериозно, много сериозно. Обаче това е моята работа. Харесва ми да съм детектив, да затварям идиоти, да разрешавам загадки и да помагам на хората. Това е най-удовлетворяващото нещо, което бих могъл да правя — но това е моята работа. А ти и Карън сте моят живот. Ако нещо лошо се случи на някоя от вас, искам да науча независимо от всичко. Разбра ли?

— Забрави Гордън.

— Не съм. Сигурен съм, че ще се върне сред групата на най-обичаните от мен, когато започне да следва. Обаче точно в момента не е сред тях.

Старецът, който живееше в гърдите на Алиса, се изкиска дрезгаво.

— Няма да му кажа това.

— Той го знае. — Бетингър хвърли сакото си на близкия стол, където то остана за малко, преди да се плъзне на килима.

— Мога ли да говоря с Карън?

— Спи. Да я събудя ли?

— Не, остави я да спи. Какво стана с грубияните?

— Загазили са. Главатарят им, Брайън Калахан, ще бъде отстранен от училище.

— Можеш ли да се свържеш с неговите родители?

След като известно време обмисля въпроса, Алиса попита:

— Това добра идея ли е?

— Не мисля, че расизмът се проявява по естествен път у дванайсетгодишни момчета, така че искам да говоря с източника.

— И какво ще им кажеш? Че детето им е лайно?

— Просто искам госпожа и господин Калахан да знаят, че един неприятен и много черен полицай ще бъде пряко намесен във всичко, което се случва с Карън Бетингър.

— Ще вземеш ли допълнително оръжия, когато се срещнете?

— Най-малко осем.

— Добре, ще намеря телефона им. — Старецът пак се изкиска. — Хайде, лягай да поспиш.