Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:

Едно безпардонно ченге на име Джулс Бетингър е изритано по наказание от Аризона в ледения Север — във Виктъри, Мисури. В този колабирал град от някога индустриалния район на Щатите няма достатъчно полицаи. Няма и нормални такива. Получил за партньор друго сгазило лука ченге, Бетингър започва да разследва двойно убийство на обезобразени и поругани полицаи. Търси отговорите навсякъде — от корумпираните си колеги, които не се различават много от престъпниците, до отчаяните, готови на всичко криминални типове. Скоро му става ясно, че работата е дебела, кървава и много лична.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 124
Перейти на страницу:

— Ще ви кажа, ако ме пуснете да си вървя.

— Не — възрази Доминик. — Ще ни кажеш това и в полунощ никой няма да ти подпали дюкяна. Никой няма да излезе оттук, докато не пипнем Себастиан.

— А ако не успеете да го намерите?

— Ще го намерим — заяви Бетингър, докато вадеше бележника и автоматичния молив. — От кого Мелиса и Маргарита биха могли да получат „чист“ автомобил?

Изи избърса мокрото си от пот лице.

— Хлъзгавия Сам.

— Знаеш ли фамилията му?

— Не.

— Не съм го чувал — поклати Доминик глава.

— Къде е магазинът му? — продължи да пита детективът.

— В Септичната яма.

— На коя улица?

— Знаете ли средното училище, където през осемдесетте бяха убити едни деца?

— Знам го — отговори едрият чернокож.

— Имаш ли телефона му? — попита Бетингър.

— Не. — Изи изглеждаше така, сякаш ей сега ще повърне.

— Знаеш ли по кое време се навърта там?

— Питаш ме за дневната му програма? Та аз съм виждал този тип само веднъж.

— Тогава няма защо да се притесняваш толкова — та той на практика е непознат за теб.

Изи засрамено погледна на другата страна.

Доминик прибра мобилния телефон в найлоновото пликче, закопча си сакото и подаде червената папка на своя партньор.

— Педалите се притесняват за всичко. Просто са така устроени.

— Ще ти изпратим един от нашите художници — обясни детективът, — така че ще се позанимаваш с изкуство.

Изи, който седеше изгърбен на стола си, не отговори, втренчил поглед в ръцете си. Двамата полицаи се спогледаха и се насочиха към вратата.

— Гледайте да не ви екзекутират — подхвърли след тях бандитът.

Доминик се изхили насилено, а лицето на Бетингър беше погълнато от прозявка, докато той и партньорът му се връщаха към леденото общо работно помещение и се качиха на подиума.

— Изглеждаш ужасно — обяви Зволински иззад бюрото си. — Заради китайската храна ли е? Предупредих те за това място.

— Просто съм уморен. — Разтреперан, детективът дръпна ципа на канадката си.

— Какво ви каза Айзък Джонсън?

— Адресът на автоджамбазки сервиз, който може да е продал кола на Мелиса Спринг или Маргарита Рамирес.

Инспекторът почеса гъстата сребриста козина, която покриваше черепа му.

— Изи ви го е казал?

— Бетингър му го измъкна — подхвърли Доминик. — Негрото е задник, но има добри хрумвания.

— Теоретизирам.

— Май е така — заключи Зволински.

Бетингър се отправи към вратата.

— Трябва да отидем в този сервиз, преди да…

— Уилямс ще се погрижи за това. Искам да дадеш почивка на мозъка си, преди да ти докара инфаркт.

— Мога да…

— Замълчи. В хотел „Сънфлауър“ ползваме отстъпка. — Инспекторът изви устни към тавана и изрева:

— Молой! Сипаничав!

Пери и Хуан обърнаха глави към подиума от другия край на Кутията за хапчета.

— Когато тръгнете след десет минути — нареди боксьорът, — оставете Бетингър пред „Сънфлауър“.

Рижавият и Сипаничавия закимаха в знак, че са разбрали, и отново насочиха вниманието си към бавния принтер.

Зволински насочи поглед към Доминик.

— А ти върви в сервиза. Ако няма никого, остави един кадет да наблюдава.

— Добре.

Едрият тип слезе от подиума.

— Да не вземеш да осакатиш някого — викна подире му инспекторът.

Доминик сви рамене.

— Ако го направиш, сме на ринга.

— Както кажеш.

— Последния път не се справи много успешно — добави Зволински. — В шестия рунд не се чувстваше никак добре.

Доминик отново сви рамене.

— Какво му е на врата? — попита инспекторът Бетингър.

— Изглежда не пуска кислород до горния етаж.

— Подозирах нещо такова. Такли разказа ли ти нещо?

— Да.

— Това е. Беше кофти история и едва успях да ги отърва. Ако отново се случи нещо подобно, ще бъдат уволнени и вероятно ще влязат в затвора.

Инспекторът потърка една буза, върху която имаше вежда.

— Погрижи се да не се стига дотам.

— Имах опит с управление на питбули… обаче обикновено ги качвах отзад в пикапа.

— Във Виктъри питбулите се возят на предната седалка.

29

Полицай Нанси Блокман наблюдава

Полицай Нанси Блокман се намръщи, когато откри друго парченце яйчена черупка в косата си. Яката трийсет и осем годишна брюнетка с лице на булдог се беше къпала два пъти, откакто бяха паднали ембрионалните бомби, обаче група лепкави парченца упорито се държаха за скалпа й. Свали стъклото откъм шофьорската седалка, изхвърли парченцето в сумрачната улица и то се търкулна два пъти и изчезна в пукнатина, която приличаше на уста.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)