Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще ви кажа, ако ме пуснете да си вървя.
— Не — възрази Доминик. — Ще ни кажеш това и в полунощ никой няма да ти подпали дюкяна. Никой няма да излезе оттук, докато не пипнем Себастиан.
— А ако не успеете да го намерите?
— Ще го намерим — заяви Бетингър, докато вадеше бележника и автоматичния молив. — От кого Мелиса и Маргарита биха могли да получат „чист“ автомобил?
Изи избърса мокрото си от пот лице.
— Хлъзгавия Сам.
— Знаеш ли фамилията му?
— Не.
— Не съм го чувал — поклати Доминик глава.
— Къде е магазинът му? — продължи да пита детективът.
— В Септичната яма.
— На коя улица?
— Знаете ли средното училище, където през осемдесетте бяха убити едни деца?
— Знам го — отговори едрият чернокож.
— Имаш ли телефона му? — попита Бетингър.
— Не. — Изи изглеждаше така, сякаш ей сега ще повърне.
— Знаеш ли по кое време се навърта там?
— Питаш ме за дневната му програма? Та аз съм виждал този тип само веднъж.
— Тогава няма защо да се притесняваш толкова — та той на практика е непознат за теб.
Изи засрамено погледна на другата страна.
Доминик прибра мобилния телефон в найлоновото пликче, закопча си сакото и подаде червената папка на своя партньор.
— Педалите се притесняват за всичко. Просто са така устроени.
— Ще ти изпратим един от нашите художници — обясни детективът, — така че ще се позанимаваш с изкуство.
Изи, който седеше изгърбен на стола си, не отговори, втренчил поглед в ръцете си. Двамата полицаи се спогледаха и се насочиха към вратата.
— Гледайте да не ви екзекутират — подхвърли след тях бандитът.
Доминик се изхили насилено, а лицето на Бетингър беше погълнато от прозявка, докато той и партньорът му се връщаха към леденото общо работно помещение и се качиха на подиума.
— Изглеждаш ужасно — обяви Зволински иззад бюрото си. — Заради китайската храна ли е? Предупредих те за това място.
— Просто съм уморен. — Разтреперан, детективът дръпна ципа на канадката си.
— Какво ви каза Айзък Джонсън?
— Адресът на автоджамбазки сервиз, който може да е продал кола на Мелиса Спринг или Маргарита Рамирес.
Инспекторът почеса гъстата сребриста козина, която покриваше черепа му.
— Изи ви го е казал?
— Бетингър му го измъкна — подхвърли Доминик. — Негрото е задник, но има добри хрумвания.
— Теоретизирам.
— Май е така — заключи Зволински.
Бетингър се отправи към вратата.
— Трябва да отидем в този сервиз, преди да…
— Уилямс ще се погрижи за това. Искам да дадеш почивка на мозъка си, преди да ти докара инфаркт.
— Мога да…
— Замълчи. В хотел „Сънфлауър“ ползваме отстъпка. — Инспекторът изви устни към тавана и изрева:
— Молой! Сипаничав!
Пери и Хуан обърнаха глави към подиума от другия край на Кутията за хапчета.
— Когато тръгнете след десет минути — нареди боксьорът, — оставете Бетингър пред „Сънфлауър“.
Рижавият и Сипаничавия закимаха в знак, че са разбрали, и отново насочиха вниманието си към бавния принтер.
Зволински насочи поглед към Доминик.
— А ти върви в сервиза. Ако няма никого, остави един кадет да наблюдава.
— Добре.
Едрият тип слезе от подиума.
— Да не вземеш да осакатиш някого — викна подире му инспекторът.
Доминик сви рамене.
— Ако го направиш, сме на ринга.
— Както кажеш.
— Последния път не се справи много успешно — добави Зволински. — В шестия рунд не се чувстваше никак добре.
Доминик отново сви рамене.
— Какво му е на врата? — попита инспекторът Бетингър.
— Изглежда не пуска кислород до горния етаж.
— Подозирах нещо такова. Такли разказа ли ти нещо?
— Да.
— Това е. Беше кофти история и едва успях да ги отърва. Ако отново се случи нещо подобно, ще бъдат уволнени и вероятно ще влязат в затвора.
Инспекторът потърка една буза, върху която имаше вежда.
— Погрижи се да не се стига дотам.
— Имах опит с управление на питбули… обаче обикновено ги качвах отзад в пикапа.
— Във Виктъри питбулите се возят на предната седалка.
29
Полицай Нанси Блокман наблюдава
Полицай Нанси Блокман се намръщи, когато откри друго парченце яйчена черупка в косата си. Яката трийсет и осем годишна брюнетка с лице на булдог се беше къпала два пъти, откакто бяха паднали ембрионалните бомби, обаче група лепкави парченца упорито се държаха за скалпа й. Свали стъклото откъм шофьорската седалка, изхвърли парченцето в сумрачната улица и то се търкулна два пъти и изчезна в пукнатина, която приличаше на уста.