Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Моля, отговори на въпроса.

— Бях, съм и винаги ще бъда Гарет Оукуел.

Нанси се обърна към своя партньор и останалите.

— Влезте всички вътре.

— Законът не е добре дошъл в моя дом.

— Влизайте вътре! — озъби се полицайката. — В опасност сте! — Очите й се насочиха отново към огледалото за задно виждане.

Приближаващото превозно средство беше на една пряка от нея. Беше кафяв товарен микробус, който отговаряше точно на описанието на видения снощи на местопрестъплението.

— Влизайте вътре — изкрещя Ейб, докато буташе двойката в сградата. — По-бързо!

Нанси се прицели с пушката помпа през задното стъкло.

Изсвириха гуми и кафявият микробус се стрелна напред. Тя го следваше с оръжието си, докато избоботи покрай патрулката и прекоси кръстовището в края на пряката. На задната броня също нямаше регистрационен номер.

Нанси знаеше, че не може да остави убийците на ченгета да се измъкнат. Затова извика на Ейб:

— Повикай подкрепление. — После сложи пушката помпа на седалката до себе си, включи на скорост и натисна газта.

Патрулката изрева.

Гумите се подпалиха и Кенефа се замъгли, когато Нанси се стрелна към кафявия товарен микробус.

Патрулката се поклащаше, докато бучеше нагоре по пътя. Изхвърлените от гумите камъчета оставяха вдлъбнатини по ламарините, но полицайката не вдигаше крака си от газта. Скоро разстоянието между летящите превозни средства се скъси на половин пряка.

Нанси протегна ръка към пушката, а в задната част на буса се появи черен квадрат. Беше прозорец.

От отвора се появи бял огън, фаровете на патрулката се разлетяха, една от предните гуми се пръсна, завъртайки волана наляво. Чу се скърцане на метал.

Патрулката поднесе, пръснатата гума плющеше по настилката.

Нанси вдигна крак от газта и завъртя волана по посока на поднасянето. Останалите гуми получиха сцепление и тя си върна контрола върху автомобила. Стъпи отново на газта и продължи преследването.

Разстоянието между двете машини намаля и тя отново протегна ръка за пушката си.

Блесна огън.

Предното стъкло се пръсна и хиляди късчета стъкло се посипаха по врата и гърдите на Нанси.

Гумите изплющяха, когато колата скочи на бордюра и решетката се заби в телефонен стълб. Челото на Нанси се стовари върху волана.

Замаяна и окървавена, тя протегна ръка, напипа пушката и я насочи през счупеното предно стъкло. Кафявият товарен микробус не беше по-голям от кибритена кутийка и скоро се превърна в спомен.

— Върнете се, педали! Мамка ви, шибани минетчии!

Полицайката Нанси искрено се изненада от своя речник.