Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Здр., шибаните свине обискираха мястото и взеха всичко, така че наемът ще се забави.

— В края добави „съжалявам“ — все едно се опитваш да поддържаш отношенията приятелски.

С треперещи палци задържаният набра „съжалявам“ и бодна на края точка.

— Изпрати го.

Изи натисна малкия бутон. Миг по-късно обяви:

— Замина.

— Остави го на масата — нареди Доминик.

Членът на бандата остави телефона на масата.

— Чрез номера, който дава на хората, връзката невинаги е направо с него. Дори и да го получи, не виждам защо ще си прави труда да отговаря.

— Ако реши, че се опитваш да използваш положението в своя полза и да го излъжеш за неговия процент — може и да се размърда.

Изи се чувстваше неловко.

Детективът извади лист хартия от джоба си.

— Имам списък с лекарствата, които са му давали в болницата. Най-вече обезболяващи.

— Колко изненадващо. — Сарказмът в гласа на бандита беше сух като пустинята Сахара.

Бетингър остави списъка на масата.

— Когато запасите му свършат, откъде може да си набави тези неща?

— Обезболяващи с рецепта? — изпръхтя презрително. — Дайте ми телефонен указател и ще отбележа с чавка имената на хората, които не могат да му ги намерят.

Бетингър беше очаквал този отговор и логичният следващ въпрос вече му беше на езика:

— Мелиса Спринг и Маргарита Рамирес къде биха могли бързо да намерят „чиста“ кола?

В очите на бандита проблесна искра.

Детективът продължи:

— Автомобилът на Маргарита е още на паркинга пред сградата, където живее. Мелиса не е имала кола, а тази на Себастиан е конфискувана. Нито една от жените не е купила кола от упълномощените автомобилни търговци, обаче очевидно имат нужда от нещо — пикап, микробус или голяма лимузина, за да превозват Себастиан. Откъде биха могли да си набавят?

— Не знам.

По лицето на Бетингър се изписа удивление.

— Не знаеш към кого би се обърнал Себастиан, ако му трябва „чисто“ превозно средство?

— Не знам.

Доминик изрита празния стол, който прелетя през стаята. Дървото се блъсна в коляното на Изи и той изрева.

— Опа! — възкликна Доминик.

Бетингър погледна партньора си.

— Внимавай!

— Понякога се забравям.

Това малко насилие можеше да се окаже полезно, но детективът не беше готов да търпи още подобни нарушения. Той беззвучно произнесе „недей“, докато задържаният масажираше удареното си коляно.

— Счупи ми капачката — каза Изи, вдигайки поглед към Доминик.

— Не, иначе щеше да се чуе пукот. Кокалите на педалите са слаби.

— На човек не му е трудно да се сети защо те е напуснала жена ти.

Бетингър дръпна празния стол, разкопча сакото си и седна на него.

— От кого Мелиса и Маргарита биха могли да вземат „чиста“ кола? Покупката вероятно е станала този месец.

Изи си избърса очите, подсмърчайки.