![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
— По дяволите! — въздъхна Илиан. — Капитан Негри беше прав!
— Обикновено е прав — съгласи се Воркосиган. — За какво става въпрос в случая?
— Каза, че ако позволя лично отношение в рапортите си, ще заприличам на бременна жена… Тоест, на даден етап последиците от подобен акт ще излязат извън контрол.
— Капитан Негри е изключително опитен човек — засмя се Воркосиган. — Но трябва да те успокоя, че от време на време (наистина изключително рядко) дори той допуска лично отношение в преценките си…
— Но оттатък хората от сигурността обръщат всичко наопаки — възрази Илиан. — Рано или късно ще бъдат и тук, дори само заради процеса на елиминацията. Усъмнят ли се в мен, всичко ще хвръкне по дяволите!
— Рано или късно, казваш — погледна го Воркосиган. — Какво означава това в реално време?
— След няколко часа ще приключат с претърсването на кораба.
— Значи трябва да пренасочиш усилията им — тръсна глава командорът. — И да разшириш територията на огледа. Нима в отрязъка от време между смъртта на Ворутиер и отцепването на района не са излитали никакви совалки?
— Излетяха две, но…
— Отлично. Използвай авторитета на императора. Предложи им помощта си, напомни им, че си най-довереният помощник на капитан Негри. Споменавай името му непрекъснато, давай мнения и препоръки, изразявай съмнения… Засега се въздържай от заплахи и изнудване, може би това ще бъде последния ни коз… Поставяй под съмнение и забавяй процедурите на инспекцията — изобщо прави каквото трябва, за да мътиш водата… Трябват ми 48 часа, Илиан. Това е всичко, за което те моля…
— Всичко!? — едва не се задави лейтенантът.
— О, и не забравяй лично да носиш храната в кабината. Междувременно няма да е зле, ако докопваш и по някоя допълнителна порция…
Воркосиган изчака вратата да се затвори зад гърба на Илиан, въздъхна и се обърна към Корделия.
— Добре дошла…
Тя иронично отдаде чест, на лицето й се появи щастлива усмивка.
— Надявам се, че не обърках прекалено нещата — рече. — В личен план, имам предвид…
— Напротив, дори ги опрости.
— Така ли? Изтокът става запад, горе става долу, арестуван си за убийството на началника си, което няма нищо общо с теб. Това ли наричаш опростяване? Сигурно не познавам достатъчно порядките на Бараяр, но все пак се надявам да ми обясниш какво става тук…
— Ще го направя, имай малко търпение. Вече разбирам защо в историята на Бараяр са намерили място толкова луди хора. Просто, защото целите им нямат никакво значение, важни са последиците… — Въздъхна и гласът му премина в шепот: — О, Корделия! Нямаш представа каква нужда изпитвам от нормален човек до себе си! Ти си като бистро изворче в пустинята!
— Малко си отслабнал, но изглеждаш добре — излъга Корделия. На практика изглеждаше с десет години по-стар от последната им среща преди шест месеца.
— О, Господи! — прокара пръсти през косата си той. — Съвсем забравих, че си изморена! Искат ли да поспиш?
— Все още не съм сигурна, че ще мога. Но бих желала да се измия. Не посмях да пусна душа в твое отсъствие, може би подслушват кабината ти…
— Добре си постъпила. Сега можеш да действаш…
Ръката й се плъзна по безчувственото бедро, пръстите напипаха нещо мокро и лепкаво.
— Дали ще ти се намерят някакви дрехи? Тези са целите в кръв… Освен това принадлежат на Ворутиер и сякаш вонят на перверзия…
— Твоя ли е кръвта? — потъмня лицето на Воркосиган.
— Да. Ворутиер си поигра на хирург. Не ме боли, защото точно там нервите ми са безчувствени…
— Хм… — Воркосиган опипа белега на брадичката си, после лицето му изведнъж се разведри. — Сетих се! Имам нещо точно за теб!
Отключи един от скриновете до стената, като използва сложен, осемцифрен код. Разрови съдържанието му и за огромна изненада на Корделия, измъкна от дъното собствената й защитна униформа, която бе зарязала на борда на „Генерал Воркрафт“. Почистена, изгладена и акуратно сгъната.
— Не успях да открия ботушите, отличителните знаци на петлиците са избелели — извинително промърмори той. — Но иначе всичко е наред.
— Ти си запазил дрехите ми?! — смаяно го изгледа тя.
— Нали виждаш…
— Просвети Боже! Но защо?
На лицето му се изписа видимо притеснение.
— Ами… Само това остана от теб… Ако не броим совалката, която твоите хора бяха зарязали долу. Но тя би била доста обемист спомен, не мислиш ли?