Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Ох, съжалявам, госпожице Грейнджър…
— Няма нищо, професоре! — едва си пое въздух Хърмаяни и разтърка шията си.
— Пийвс, слизай МОМЕНТАЛНО! — провикна се професор Макгонъгол, намести островърхата си шапка и му отправи заплашителен поглед през очилата си с четвъртити рамки.
— Нищо не съм направил! — изкикоти се Пийвс, целейки се в няколко момичета от пети курс, които писнаха и се спасиха в Голямата зала. — Мокрички са вече, нали? Само да ги понапръскам! Плиииииис! — И той запрати още една водна бомба към токущо влязлата групичка второкурсници.
— Ще викна директора! — заплаши го професор Макгонъгол. — Предупреждавам те, Пийвс…
Пийвс се изплези, метна и последната си бомба във въздуха и се стрелна към мраморното стълбище в пристъп на лудешки кикот.
— Тръгвайте всички! — рязко се обърна професор Макгонъгол към мокрото множество. — Към Голямата зала, хайде!
Хари, Рон и Хърмаяни се подхлъзваха и пързаляха по пода на входната зала и през двойните врати вдясно, а Рон мърмореше гневно под нос, отмятайки мокри кичури от лицето си.
Голямата зала бе както винаги великолепно украсена за тържеството по случай началото на учебната година. Златни чинии и бокали блестяха на светлината на хиляди и хиляди свещи, летящи из въздуха. Четирите дълги маси за домовете бяха плътно заобиколени от бъбрещи ученици. Преподавателите седяха от едната страна на петата маса на най-високото място в залата с лице към своите възпитаници. Вътре бе много по-топло. Хари, Рон и Хърмаяни подминаха масите на „Слидерин“, „Рейвънклоу“ и „Хафълпаф“ и седнаха при останалите грифиндорци в далечния ъгъл на залата до Почтибезглавия Ник, духа бродник на „Грифиндор“. Перленобял и прозрачен като дим, Ник се бе пременил за вечерта в обичайния си жакет с празнична широка дантелена яка, която не позволяваше на главата му да се клати застрашително върху почти прерязания му врат.
— Добър вечер! — с грейнала усмивка каза той.
— Зависи за кого — рече Хари и свали кецовете си да излее водата от тях. — Дано да побързат с разпределянето, че умирам от глад.
В началото на всяка учебна година новопостъпилите ученици биваха разпределяни по домовете, но поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата Хари не бе присъствал на нито една разпределителна церемония след своята. Затова очакваше тази с нетърпение.
В този момент силно развълнуван глас задъхано се провикна от масата:
— Здрасти, Хари!
Това бе третокурсникът Колин Крийви, за когото Хари бе нещо като герой.
— Здравей, Колин! — уморено отвърна Хари.
— Хари, знаеш ли, брат ми започва училище! Брат ми Денис!
— Ааа… хубаво — рече Хари.
— Толкова е развълнуван! — Колин говореше и подскачаше нагоре-надолу върху стола си. — Дано да е в „Грифиндор“! Стискай палци, Хари!
— А, да, добре… — отвърна Хари, обърна се към Хърмаяни, Рон и Почтибезглавия Ник и попита: — Братята и сестрите обикновено ги разпределят в един и същи дом, нали?
Той съдеше по това, че всеки от седмината братя Уизли е бил разпределян в дом „Грифиндор“.
— О, не, не е задължително — обясни Хърмаяни. — Близначката на Парвати Патил е в „Рейвънклоу“, а те са толкова еднакви, че би трябвало да бъдат заедно, нали?
Хари погледна към Височайшата маса. Там бяха наредени повече столове от обикновено. Хагрид вероятно все още плаваше през езерото с първокурсниците. Професор Макгонъгол сигурно наглеждаше подсушаването на пода на входната зала, но имаше още един празен стол и Хари не можа да се сети кой друг липсва.
— Къде ли е новият ни преподавател по защита срещу Черните изкуства? — запита Хърмаяни, която също гледаше към учителите.
Досега никой от преподавателите им по защита срещу Черните изкуства не се бе задържал повече от година. Любимият учител на Хари бе професор Лупин, но той беше напуснал миналото лято. Тримата огледаха цялата Височайша маса, но не видяха нито едно ново лице край нея.
— Може да не са успели да намерят преподавател — угрижено предположи Хърмаяни.
Хари се вгледа в масата още по-внимателно. Дребничкият професор Флитуик, учителят по вълшебство, седеше върху куп възглавници до професор Спраут, преподавателката по билкология, чиято шапка бе килната върху бухналата й, прошарена коса. Тя говореше с професор Синистра от катедрата по астрономия. От другата страна на професор Синистра седеше преподавателят по отвари Снейп — с жълтеникава кожа, орлов нос и мазна коса, най-омразният човек за Хари в „Хогуортс“. Ненавистта му към Снейп бе съизмерима единствено с омразата на Снейп към него, която се бе засилила — ако това изобщо бе възможно, — предишната година, когато Хари бе помогнал на Сириус да избяга точно под дългия нос на Снейп. А Сириус и Снейп бяха врагове още от ученическите си години.