![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
За да избегна всякакви възможни усложнения с митническите власти, избрах за точка на отплаване град Хилминор, в югоизточен Манеран на Шумарския залив. Това е малко провинциално градче, което се препитава главно от риболов и освен това е междинна спирка на корабите, плуващи към западните провинции. Наредих на капитана да се отправи натам, а двамата с Швайц потеглихме с наземна машина.
Пътуването продължи два дена по крайморската магистрала. С наближаване на Шумарския залив, флората наоколо ставаше все по живописна и тропическа. Швайц бе въодушевен от пътуването, аз също. Разговаряхме непрестанно, в първо лице, за него естествено това бе дреболия, но аз се чувствах като малко момче, което се е скрило някъде за да се отдаде на пакости. Обсъдихме какво количество от лекарството ще ни е необходимо и какво да правим с него. Вече не ставаше дума за шепа прах, колкото за мен и Халум. Имахме намерение да внесем огромни количества и да ги разпространим сред моите сънародници, дарявайки им по този начин освобождение от доброволната самоизолация. Това евангелистко намерение се беше прокраднало някак неусетно в плановете ни, за да се превърне в основна цел на пътуването.
Денят, в който стигнахме Хилминор бе толкова горещ, че сякаш небето всеки миг щеше да се разцепи. Всичко бе покрито от тежка влажна мараня, а отсреща блестяха ослепително вълните на Шумарския залив. Хилминор е обкръжен с верига от ниски хълмове, покрити с гъста гора откъм морето, но обезлесени навътре. Пътят се виеше между хълмовете и на едно място спряхме, за да покажа отблизо на Швайц горичката от месести дръвчета. Приближихме се през няколко изсъхнали шубраци, чийто клони пукаха под краката ни. Дърветата бяха дваж по-високи от човешки бой, с разкривени клони и дебело, мековато стъбло, което поддаваше при натиск като плътта на стара жена. Стеблата бяха покрити с белези от постоянното източване на сок, с което видът на дърветата бе още по-неприятен.
— Може ли да опитам от течността? — запита Швайц. Нямахме подходящи инструменти, но за щастие в този миг към нас се приближи едно зле облечено момиче, приблизително на десет годишна възраст, с потъмняла от слънцето и отдавна немита кожа. Носеше свредел и канче и по всичко изглежда, че някой я бе изпратил в гората именно за сок от месесто дърво. Погледна ни възкисело, но аз извадих една монета и казах:
— Този човек би желал да демонстрира на своя спътник вкуса на месестото дърво.
Без да сваля от лицето си своя недоволен изглед, момичето заби свредела в близкото дърво, завъртя го с изненадваща за ръста й сила, сетне го издърпа рязко и подложи канчето срещу бликналата струя. Когато се напълни, подаде го мълчаливо на Швайц. Той помириса течността и опита предпазливо с върха на езика. След това отпи дълбока глътка и въздъхна доволно.
— Защо такъв изключителен деликатес не се продава из цялата Вилейда Бортан? — зачуди се Швайц.
— Защото се произвежда само в района по крайбрежието на Залива — обясних аз. — По-голямата част се консумира на местна почва, а останалото откарват в Треиш, където е на голяма почит. Така че, за другите провинции на континента не остава почти нищо. Намира се и в Манеран, но трябва да знаеш къде да търсиш.
— Кинал, знаеш ли какво бих желал да направя? Бих исках да засадя цяла плантация от месни дръвчета и да организирам добива на сок в такива размери, че да снабдявам не само Вилейда Бортан, но и външния свят. Аз съм…
— Сатана! — изпищя момичето, добави нещо неразбираемо на местен диалект и дръпна канчето от ръката му. После побягна като подивяла, обръщайки от време на време ужасеното си лице към нас. Швайц поклати объркано глава.
— Какво й стана? Побъркана ли е? — запита той.
— Ти произнесе пред нея „аз“. Не бива да си толкова невнимателен.
— Да, покрай разговорите с теб придобих лоши навици. Но наистина ли мислиш, че съм казал нещо неприлично?
— По-неприлично, отколкото би могъл да си представиш. Момичето със сигурност бърза да разкаже на всички за мръсния старец, който я е оскърбил на хълма. Хайде, да се скрием в града преди да са ни линчували.
— Мръсният старец — промърмори Швайц. — И това съм аз!
Побутнах го към колата и продължихме пътя надолу.
40
Корабът беше на котва в пристанището, нископалубен, с допълнително платно, боядисан в синьо и златисто. Представихме се на капитана — Кхриш беше неговото име — и той ни поднесе приветствията си, обръщайки се към нас с назованите имена. Късно следобед поехме в открито море. През време на пътуването, нито капитан Кхриш, нито кой да е от екипажа се поинтересува за нашите намерения. Обзалагам се, че горяха от любопитство да узнаят какво ни води в Шумара Бортан, но всички те ни бяха толкова признателни за това, че сме им осигурили препитание, та не смееха с нищо да обидят наемателите си.