Време на промени [A Time of Changes - bg]

— Значи все още вярваш, след всичко, което се случи? — попита Швайц. Отвърнах, че не намирам никаква причина, която да подкопава вярата ми в боговете, макар да поставях под съмнение учението на хората за тях.

Намирахме се съвсем близо до екватора и мракът се спусна бързо, като падаща черна завеса. Поседяхме още малко на прага, Швайц изнесе още един урок по астрономия и провери досегашните ми познания. После си легнахме. След по-малко от час в колибата влязоха две тъмни фигури. Бях още буден и веднага се надигнах, очаквайки да са крадци, или убийци, но докато търсех някакво оръжие, през вратата проникна лъч лунна светлина и в него се очерта профила на един от нашествениците. Видях едри, полюшващи се женски гърди и в този миг от ъгъла се обади Швайц.

— Мисля, че влизат в цената за вечерята.

Още не поел дъх и към мен се притисна топлата женска плът. Заедно с нея ме полъхна сипкав мирис, плъзнах ръка по пухкавия гръб и открих, че е покрит с мазнина — шумарската представа за козметика, както научих по-късно. В мен се бореха любопитството и предпазливостта. Спомних си годината, прекарана в Глин и моите опасения, да не прихвана някоя венерическа болест от чуждоземните жени. Но от друга страна, как да пропусна шанса да се запозная с любовните обичаи на южняците? От ъгъла на Швайц се носеха шумни мляскащи звуци, смях и търкане на плът о плът. Моята избраница ме побутваше все по-нетърпеливо. Разтворих възмеките й бедра, опипах я с ръка и после внезапно почувствал възбуда, проникнах в нея. Девойката се изви настрана, вероятно според местния обичай и ме обгърна с крак, притискайки с ходило хълбока ми. Не бях спал с жена от последната ми нощ в Манеран. Това, а също и стария проблем с прибързаността ми в подобни случаи си казаха своето и аз се освободих от напрежението почти веднага на няколко мощни изригвания. Момичето подвикна нещо на своята приятелка, вероятно във връзка с достойнствата на моята мъжественост и в отговор се чу тъничко кискане. В последвалия гняв почувствах нова възбуда, обърнах я по гръб и този път започнах да я любя бавно и методично, вдъхващ странната отвратителна смес на плът и мазнина. Най-сетне успях да я доведа до точката на екстаз, но самият аз изпитвах само умора от изтощителната физическа работа. Когато всичко свърши тя захапа лакътя ми със зъби — предположих, това да е някакъв вид шумарска целувка. Благодарност, или извинение. В края на краищата, аз бях този, който й достави удоволствие. На сутринта огледах селските девици, чудейки се коя ли от тях бе споделила ложето ми през изминалата нощ. Всички бяха с липсващи зъби, големи увиснали гърди и рибешки очи — дори сред тях да беше и моята компаньонка, нямаше как да я позная. През следващите дни оглеждах притеснен органа си, очаквайки някоя сутрин да открия, че е покрит с обрив, или червени язви, но единственото, което прихванах от онази любовна нощ, бе отвращение към шумарските обичаи на страстта.