![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
— И нека с теб да е божията милост — рече Джид.
— Да бъде с този човек божията милост.
— И не търси повече чужда помощ, а запази душата си за себе си, защото всички други пътища водят към покварата.
— Този човек не ще дири други пътища.
— Имаш вречена сестра и вречен брат, имаш изповедник, имаш и милостта на боговете. Не ти трябва нищо повече.
— На този човек не му е необходимо нищо повече.
— Върви в мир, тогава.
Тръгнах си, но не в мир, защото не бях получил от изповедта онова, което очаквах. Джид не бе успял да ме върне в лоното на Завета, а само бе задълбочил отчуждението ми от него. И въпреки че не бях постигнал нищо с изповедта, напуснах Каменната черква донякъде пречистен от вината. Вече не изпитвах отвращение към себеразкриването. Може би това се дължеше донякъде и на неудачната изповед, не исках да се задълбочавам в анализа. Намерил бях вътрешното равновесие, което търсех. И в този миг превъплъщението ми завърши. Швайц ми бе отнел вярата, но вместо нея ми даде друга вяра.
38
През същия следобед в канцеларията се сблъсках с проблем, относно някакъв треишки кораб, пристигнал с фалшиви документи и се наложи да сляза на пристанището за да изясня на място фактите. И там, съвсем случайно, срещнах Швайц. През всичките тези дни от раздялата ни се бях опасявал от нова среща. Мислех си, че ще бъде непоносимо трудно да погледна в очите човек, който е прониквал в мислите ми. Само като се държах настрана от него, можех да поддържам в мен илюзията, че нищо не се е случило. А после изведнъж го зърнах близо до мен на пристана. Стиснал в едната ръка сноп разпилени фактури, той размахваше ядно другата пред лицето на някакъв глински търговец с воднисти очи. За моя изненада не изпитах очаквания срам, а само топлина и радост от срещата. Приближих се към него. Той ме потупа по рамото, аз потупах неговото.
— Изглеждаш по-добре — рече ми.
— Така е.
— Изчакай само да свърша с този тук и ще пием по чаша златисто.
— Съгласен.
След час, докато седяхме в пристанищната таверна, аз неочаквано го попитах:
— Кога тръгваме за Шумара Бортан?
39
Пътуването към южния континент беше като сън. Нито за миг не подложих на съмнение взетото решение, нито се питах защо ми трябваше лично да поемам на подобно пътешествие, след като първоначалната идея бе да замине само Швайц. Аз трябваше само да му уредя пропуск.
Между Вилейда Бортан и Шумара Бортан няма регулярни търговски връзки. Онези, които желаят да пътуват към южния континент трябва да наемат специално за случая някой кораб. Така и направих, използвайки връзките си в Съдийството, чрез посредници и с помощта на няколко неясни подписа. Корабът, на когото спрях избора си, не беше манерански, а идеше от западните провинции — от Велис. Не исках да бъда разпознат по време на пътуването от някой член на екипажа. Близо година този съд бе затворен в пристанището на Манеран във връзка с юридически неуредици. Всъщност, проблемът произтичаше от някои бюрократични противоречия свързани с названието на кораба, но последвалите ноти и контраноти между двете ведомства доведоха до такава бъркотия, че стана просто невъзможно капитанът да получи разрешение за отплаване у дома. Екипажът на няколко пъти бе подал жалба до Съдийството, но Върховният съдия нямаше юрисдикция върху проблеми решавани в чужди съдилища, а основната битка всъщност кипеше в далечния Велис. Оставаше ни единствено да задържаме съда в пристанището, докато от Велис пристигне съобщение, че проблемът е решен. След като бях добре запознат с този случай, аз издадох декрет, от името на Върховния съдия, че се разрешава на кораба да извършва чартърни плавания „между ориентирите река Йън и източните брегове на Шумарския залив“. Тъй като това би могло да означава плаване само край бреговете на Манеран, аз подчертах, че корабът може да бъде наеман и за плаване към Шумара Бортан. Без съмнение, този пункт от клаузата е изненадал капитана, но още по-изненадан е бил вероятно, когато само след няколко дни мой агент го е наел за пътуване до северния бряг на Шумара Бортан.
Не казах къде отивам нито на Лоймел, нито на Халум и Ноим. Съобщих им единствено, че по нареждане на Съдийството трябва да замина за известно време зад граница. А в канцеларията бях още по-лаконичен — просто заявих, че се нуждая от отпуск, без да уточнявам за какъв срок.