![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
— Този човек не може.
— Кажи „аз“.
— Толкова е трудно.
— Кажи го. Не като неприличие. Кажи го, сякаш обичаш себе си.
— Моля те.
— Кажи го.
— Аз — рекох.
— Толкова ужасно ли беше? Хайде сега. — Кажи ми, какво изпитваш към мен. Истината. От дълбините на душата ти.
— Чувствам топлина… доверие… влечение…
— И обич?
— И обич също — признах аз.
— Тогава, кажи го.
— Обич.
— Не това исках да кажеш.
— А какво?
— Нещо, което не е било произнасяно на тази планета от две хиляди години, Кинал. Хайде, кажи го. Аз те…
— Аз…
— Обичам.
— Обичам.
— Аз те обичам.
— Аз… те… обичам.
— Това е началото — рече Швайц. От лицата ни струеше пот. — Започнахме с това, че признахме обичта си един към друг. Започнахме с това, че признахме способността си да обичаме. Значи вече се обичаме. Нали? Значи вече се обичаме.
36
— Получи ли от лекарството онова, което търсеше, Швайц? — запитах го по-късно.
— Донякъде.
— Какво значи, донякъде?
— Кинал, аз търсех бога. Не бих казал, че съм го открил, но поне имам по-добра представа къде да го търся. Това, което открих е как вече да не съм самотен. Как да разкрия душата си напълно пред някой друг. Това е първата стъпка по пътя, който искам да измина.
— Този човек се радва за теб, Швайц.
— Необходимо ли е да говориш с мен в трето лице?
— Не мога да свикна — отвърнах. Чувствах се страшно уморен. Отново започвах да изпитвам известен страх пред Швайц. Обичта към него бе непокътната, но отново се прокрадваха старите съмнения. Дали не ме използваше? Не целеше ли с този експеримент да задоволи своите дребни егоистични цели? Той ме беше принудил да се разкрия изцяло пред него. Настойчивото му желание да разговарям с него в първо лице — дали това бе признак за моето освобождение, нещо красиво и и чисто, както Швайц твърдеше, или бе само поредната му склонност към непристойното? Чувствах се неуверен в този нов свят. Не можех да остана безразличен, когато друг човек ми казваше: „Обичам не“.
— Опитай — настояваше Швайц. — Аз. Аз. Аз. Аз.
— Спри. Моля те.
— Толкова ли е трудно?
— За мен това е нещо ново и странно. Аз трябва — ето, виждаш ли? — трябва да привикна с това постепенно.
— Не бързай, имаш време. Но нито за миг не си позволявай да спреш.
— Този човек ще се опита. Аз ще се опитам — рекох.
— Добре — той помисли малко и добави. — Ще вземеш ли някога отново лекарството?
— С теб?
— Не мисля, че това е необходимо. Имах пред вид по-скоро твоята вречена сестра. Ако ти намеря още, ще й предложиш ли да го вземете?
— Не зная.
— Сега страх ли те е от действието му?
Поклатих глава.
— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Необходимо ми е време за да обмисля всичко това.
— Но вече вкуси от забранения плод. И сам се увери, че можеш само да спечелиш от опита.
— Може би. Може би.
— Без съмнение! — вълнението му беше просто завладяващо.
— Ако наистина имаш още, — добавих предпазливо, ще обмисля възможността да го използвам заедно с Халум.
— Браво!
— Не веднага. След известно време. След две, три лунни седмици.
— Не чак толкова скоро.
— Защо?
— Защото днес използвахме целия запас. Нямам повече.
— Но можеш да намериш още, нали?
— О, да. Със сигурност.
— Къде?
— В Шумара Бортан — рече той.
37
Когато някой е неопитен и нов в удоволствията, нерядко след първия опит идват вината и съжалението. Така беше и с мен. На сутринта на втория ден от престоя ни в имението, аз се пробудих след доста неспокоен сън и изпитах такъв срам, че се молех земята да се разтвори под мен и да ме погълне. Какво бях направил? Защо позволих на Швайц да ме въвлече в подобна глупост? Душеразголване! Душеразголване! Да седя цяла нощ с него и да повтарям „аз“, „аз“, „мой“ и дори да се радвам за новопридобитата свобода от душещата ръка на Завета! Мъглата навън допълнително сгъсти мрачните мисли в душата ми. Нима наистина си бях позволил да се разкрия до такава степен? Да, така трябва да е било, защото в мен бяха още живи спомените от миналото на Швайц, за които доскоро не знаех нищо. Значи и моите спомени сега са в него. Молех се да има някакъв начин всичко да се върне по старому. Усещах, че бях изгубил нещо, рушейки стените на моята изолация. В нашето общество никога не се е гледало с добро око на душеразголвачите и онези, които са дръзвали да го правят са разчитали единствено на мазохистичното удоволствие от подобна непристойна постъпка. Мъчех се да се убедя, че онова, което съм извършил няма нищо общо с общественото душеразголване, а е по скоро душевно дирене, но още докато изричах тази фраза пред себе си, почувствах, че тя е лицемерна и надута. Жалка и прозрачна маска за истинските мотиви. Чувствах срам, заради себе си, заради синовете си, заради моя кралски произход, заради всичките си предци, че бях стигнал до там. И струва ми се, че именно думите на Швайц: „Обичам те“, бяха разкрили в мен тази бездна на съжаление, защото моето предишно аз ги намираше за ужасно неприлични, въпреки че новото аз, борещо се да изплува на повърхността, не виждаше в тях нищо срамно и оскърбително към моята личност. Но не пожелах да вляза в спор със себе си и оставих вината да ме завладее. Що за човек бях аз, за да разменям ласкави слова с един непознат, жител на Земята, един лунатик и маниак? Как можах така лесно да му отдам душата си. Какво да сторя сега, след като съм съвсем беззащитен пред него? За миг дори обмислях възможността да убия Швайц, за да спася изгубеното си уединение. Приближих се до него, докато спеше и загледах усмихнатото му в съня лице. Не можех да изпитвам никаква омраза към него.