Време на промени [A Time of Changes - bg]

— Те са съгласни да ни продадат лекарството — поясни ми. — Стига обаче, да им докажем, че сме достойни за него.

— И как ще стане това?

— Като приемем малко заедно с тях, тази вечер, по време на ритуал на обичта. Нашият водач се опита да ги разубеди в намерението им, но те са непреклонни. Без общуване няма да има и сделка.

— И къде е риска? — запитах.

Швайц поклати глава.

— Не мисля, че в това е въпросът. Водачът смяташе, че търсим единствено търговска полза от лекарството, че не възнамеряваме да го употребяваме, а да го продадем в Манеран срещу нови количества от мъниста и ножове. Именно по тази причина се опитваше да ни защити. Туземците също смятат, че не сме потребители, но в никакъв случай не желаят да предоставят лекарството на някой, който търси в него само изгода. Готови са да го отстъпят само на истински вярващи.

— Но ние сме истински вярващи — рекох аз.

— Зная. Но не мога да убедя в това нашия човек. Той познава достатъчно добре северняците и обичая им да се затварят един от друг и смята, че е длъжен да съхрани непокътнато нашето самотно безумие. Ще опитам отново да го разубедя.

Последва нов оживен диалог, този път между Швайц и нашия водач, докато селските старейшини следяха мълчаливо сцената. Като се стараеше да наподобява жестовете и дори акцента на водача Швайц настояваше и настояваше и настояваше, а водача неизменно отказваше, докато накрая почувствах, че ме завладява такова безмерно отчаяние, та ми се прииска веднага да зарежем всичко и да поемем обратно към Манеран. И тогава изведнъж Швайц направи пробив. Водачът — това бе разбираемо и за мен — съвсем ясно попита Швайц дали наистина желае това, за което настоява, Швайц потвърди и тогава водачът, със скептичен вид се извърна към старейшините. Този път разговаря съвсем кратко с тях, а след това още по-кратко с Швайц.

— Всичко уредено — поясни за мен Швайц. — Тази нощ ще вземем заедно с тях лекарството. — Той се наведе и ме докосна по лакътя. — Не забравяй нещо важно. Когато се гмурнеш с нас — обичай. Ако не съумееш да ги обикнеш, всичко е загубено.