Време на промени [A Time of Changes - bg]

Разбира се, самата реалност не бе никак романтична. На едно място скалите се спускаха до морското ниво и се вдаваха навътре в сушата оформяйки добре защитен залив. В дъното бе построена малко селище, състоящо се от паянтовите колиби на шепа шумарци, които се препитаваха обслужвайки оскъдните посетители на този далечен и затънтен край. Представях си, че всички шумарци живеят във вътрешността на континента, полуголи диваци, лагеруващи в подножието на вулкана Вашнир и си мислех, че двамата с Швайц ще трябва да пресечем тази мистериозна земя, без водач, без карта, докато открием онова, което тук е приело формата на цивилизация и се свържем с някой, който да ни продаде търсеното от нас лекарство. Ала вместо това капитан Кхриш умело закотви кораба край малкия дървен пристан и когато слязохме, мълчаливо ни посрещна малочислена шумарска делегация.

Спомняте си нали моите фантазии за страшните земляни? Естествено, подсъзнателно си бях представял, че и тези хора ще бъдат по някакъв начин различни от нас. Знаех, че подобни мисли са ирационални, в края на краищата, те бяха далечни потомци на обитателите на Манеран, Сала и Глин. И все пак, не бяха ли променени от годините, прекарани в джунглата? Не и не. Приличаха ми по-скоро на селяци от някаква дълбока провинция. О, да, украшенията им бяха непознати, гривни и обеци със странна изработка, но нямаше никакви други белези, нито в чертите на лицата им, нито в цвета на косите, които да ги отличават от хората, които познавах.

Бяха осмина или деветима. Двама очевидно бяха водачите, те говореха манерански диалект, макар и с известни затруднения. Останалите не показаха никакви познания по северняшките езици, но разговаряха оживено по между си с цъкане и хъмкане. Швайц намери общ език с тях по-бързо от мен и започна някакъв дълъг разговор, толкова труден за проследяване, че скоро престанах да му обръщам внимание. Тръгнах да разгледам селцето и на свой ред се превърнах в обект на интерес. С мен вървяха цяла сурия деца с ококорени очи — момичетата тук ходеха съвсем голи, дори онези, достигнали възрастта, когато гърдите им набъбват като зрели плодове.