Време на промени [A Time of Changes - bg]

Джид зяпна, а никак не е лесно да изненадаш един изповедник. Почти бях готов да се откаже от признанието, но той успя доста бързо да възстанови самообладание и ме подкани с няколко сухи свещенически фрази да продължа. След секунда преодолях колебанията си и набързо излях всичко, натрупано в мен. Започнах от първия разговор за лекарството с Швайц (без да споменавам името му, не защото не вярвах на Джид, а просто не смятах, че тази подробност има някакво отношение към смисъла на изповедта). Разказах за това как сме се усамотили в имението и сме погълнали лекарството. За усещанията, през които съм преминал. За познанието, постигнато в душата на Швайц и неговото в моята. Връзката, която постепенно бе възникнала между нас. Отчуждаването ми от принципите на Завета. Внезапно възникналото ми убеждение, че себеотричането е катастрофална културна грешка. Интуитивното осъзнаване, че вместо това трябва да отричаме нашето принудително усамотяване и да търсим начини за да хвърлим мостове през пропастта, която ни разделя. Признах също, че подсъзнателно съм се подложил на действието на лекарството с надеждата да надзърна в душата на Халум. После заговорих за угризенията, които ме обхванаха на следващия ден, за вината, срама и съмнението. Най-сетне потънах в мълчание. Пред мен като ярък глобус се полюшваха в мрака фактите на моето злодеяние и вече се чувствах пречистен от това, че ги бях изповядал. Мечтаех отново да бъда приет под крилото на Завета. Исках да бъда пречистен от грехопадението на себеразкриването. Жадувах отново да заживея предишния си праведен живот, да бъда излекуван, да получа прошка и да се завърна сред народа си. Но не можех да почувствам присъствието на бога. Гледайки в огледалото виждах само собственото си лице, повяхнало и уморено, с разчорлена брада. И когато Джид започна да произнася молитвата за опрощение, за мен това бяха само думи, лишени от съдържание и не почувствах обичайното вдъхновение. Връзката между мен и вярата беше прекъсната. За миг изпитах смътно забавление от ситуацията — Швайц ми завиждаше за вярата и се надяваше, с помощта на лекарството да разбере тайнството на преклонението пред свръхестественото, а всъщност ме бе лишил от него. И ето стоях коленичил на каменния под, произнасях безсмислени фрази, а тайно мечтаех двамата с Джид да сме взели лекарството, за да осъществим истинска връзка между душите си. Знаех, че съм загубен.