Време на промени [A Time of Changes - bg]

И после?

После говорихме за любов. Обичам те, ми каза той, а този човек отвърна, И аз те обичам.

Какво лошо дете си, Кинал!

Да. Да. Къде да се скрие този човек от срама?

Този мълчалив диалог премина в миг през ума ми, още докато се приближавах към тях и приседнах край фонтана. Прегърнах формално Лоймел, прегърнах почти толкова формално и моята вречена сестра. Но не смеех да ги погледна в очите, толкова дълбока бе вината ми. Същото беше и в канцеларията на Съдийството. Имах чувството, че непрестанно чета обвинения в погледите на служителите: Ето го Кинал Даривал, който разкри тайните ни пред Швайц от Земята. Погледнете този салански разголвач! Как ли понася собствената си воня? Държах се настрана от всички и вършех работата си отвратително. На бюрото ми попадна някакъв документ относно делата на Швайц и аз застинах изненадан. Чувствах се почти уплашен от мисълта, че бих могъл да се срещна с Швайц отново. За мен не би представлявало трудност да го лиша от право на пребиваване в Манеран, използвайки властта на Съдийството — зла отплата за онова, което бе сторил за мен. С мъка се сдържах да го сторя и почувствах от замисленото дори по-дълбок срам от онзи, който пламтеше в мен.

На третия ден от завръщането си, когато дори децата започнаха да се питат какво не е наред с баща им, отидох в Каменната черква и потърсих изповедника Джид.

Денят бе горещ и влажен. Пламтящото в ярка светлина небе се диплеше като завеса над Манеран, всичко бе покрито с влага. В този ден слънцето имаше странен цвят, почти бяло и древната свещена постройка от черен камък хвърляше ослепителни отблясъци. Но когато влязох в черквата, изведнъж се озовах в тъмна, хладна и потънала в тишина зала. Килията на Джид, както прилягаше на един от най-изтъкнатите изповедници, се намираше зад самия олтар. Очакваше ме, облечен в неизменното расо, бях запазил предварително този час за мен. Договорът вече беше готов. Подписах го и отброих исканото заплащане. Подобно на своите колеги по работа, Джид също не можеше да се похвали с особена красота и привлекателност, но в онзи миг аз бях по-скоро успокоен от грозния му вид, закривения въздълъг нос, тънките извити устни, хлътналите очи и полюшващите се възглавнички на ушите. Защо трябва да се подиграваме на човешките лица? Нима хората имат право да ги избират по желание? Чувствах огромно разположение към него, защото искрено се надявах, че ще ми помогне да се излекувам. А лечителите са свети хора. Дай ми онова, което искам от теб, Джид, и аз ще благословя грозното ти лице!