Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Тя чу зад себе си тежкото дишане на Джеръл, който я настигаше стъпка по стъпка. За войник и за човек с неговия ръст той се беше справил добре с изискванията на пътуването.
За хиляден път тя си помисли какво в края на краищата го бе довело в Калинден. То не бе свързано с нея, в това поне бе сигурна, въпреки че огънят, който бе пламнал помежду им в кервана все още гореше болезнено.
Но той се беше отдръпнал от нея по същия начин, както тя се бе отдръпнала от него, като вместо това бе предпочела да се съсредоточи върху пътя пред тях. След онази първа нощ, когато тя бе допуснала грешката да направи опит да отпусне схванатите му мускули, той не бе казал почти нищо. По време на няколкото кратки спирания за сън предпочиташе да си направи легло на известно разстояние от нея, а когато спираха да се хранят, вниманието му бе съсредоточено върху изсушените плодове и месото, които бяха единствената им храна.
Каквито и да бяха причините, спомни си тя още веднъж, те не бяха от значение. Той бе направил своя избор, тя бе направила своя. А сега, когато бе видяла отблизо заплахата, която представляваха диваците, вече нямаше връщане назад. Градът й имаше нужда от нея. Хората й имаха нужда от нея. Джеръл нямаше. И това бе единственото, което имаше някакво значение.
Първата от сигналните камбани бе точно пред тях. Нарин извади от колана си ножа, после го изправи в ръката си, за да може да удари камбаната с тежката му дръжка, докато преминаваше покрай нея. Без да прекъсва бягането си, тя звънна, като удари по камбаната много по-силно, отколкото бе необходимо.
Звънът бе силен, ехото от ясните, метални звуци се понесе по околните хълмове. „Идва вестоносец“, казваха звуците. „Отворете вратите и дайте път. Вестоносец идва!“
Близко зад Нарин, Джеръл се стресна от звука. Сигналната система имаше смисъл, защото даваше възможност на пазачите да се уверят кой се приближава и да бъдат готови да отворят на вестоносеца, без да губят време, но тя бе неприятно изпитание за човек, имал нещастието да се окаже близо до ударената камбана.
Даже докато бягаше, Джеръл изучаваше стръмните подходи към града. Този, който бе започнал строежа на крепостта, бе направил добър избор. Докато Маткасен и Ануей бяха построени посред обширни равнини, с широки пътища, водещи към портите им — ясно доказателство за ролята им на търговски центрове, то Калинден бе отдалечен и трудно достъпен, идеален преден пост за земя, граничеща с територия, населена с врагове. Никакъв враг не би могъл да се приближи, без да бъде видян. Дори и диваците. Тези жестоки същества щяха да имат доста проблеми, щяха да падат от масивните каменни стени, които сега се издигаха над тях на върха на скалния нос.
Шест камбани, и изглеждаше, че покрай всяка една Нарин пробягва по-бързо, независимо от стръмната пътека. Иззад бойните кули се показваха глави, за да видят кой удря толкова силно сигналните камбани. Виковете на стражите стигаха отчетливо до ушите им.
— Шестият вестоносец! Вестоносец Нарин се завръща! И още някой е с нея!
— Отворете вратите! Подгответе се!
Когато Нарин и Джеръл прекосиха последните няколко ярда открито пространство по върха на крепостната стена, в главната порта се отвори врата, чийто размер позволяваше да се пропуска само по един човек. Нарин лесно се промуши през отвора. Джеръл трябваше да се свие, което рязко намали скоростта му. Докато я възстанови, Нарин се бе отдалечила доста от вратите и се носеше през павирания площад. Пред нея бягаха трима стражи, чиято задача бе да й проправят път през улиците. „Направете път“ се носеха виковете им. „Направете път на вестоносеца!“
Джеръл не успя да види нищо повече от замъгления образ на, както му се стори, стотици хора, които се бяха събрали около площада заедно с едно поделение въоръжени войници, построени близко до вратите, и трябваше да се засили, за да настигне Нарин и придружителите й. Очевидно те нямаха намерение да го чакат, а той нямаше никакво желание да се опита да си проправя път сам към Главния дворец през претъпканите улици на Калинден.
Колкото по-навътре навлизаха в града, толкова повече се забавяше скоростта им. Въпреки че хората се дръпваха бързо към двете страни на улицата, когато чуеха виковете на стражите, все пак нямаше възможност да се придвижват по-бързо от скоростта на бавен бяг.