Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Разбира се, че мога. Имам среща с госпожа Пийчъм, за да си поприказваме относно смяната на чаршафите. Тези в леглото ми миришат на отрова за молци.
— Александра, моля те престани с глупостите и…
— Върви по дяволите и не бъди толкова глупав! Трябва да се облекча!
— О, това е различно.
— Само изчезвай! Мразя те. Отивай си и ме остави.
Дъглас се намръщи насреща й. Той все още бе твърдо решен да я направи неотразимо щастлива, като я приеме за своя съпруга, но тя не изглеждаше точно в настроение да възприеме това изсипало се от небето блаженство. Предишната нощ той я бе изоставил, защото искаше тя да си почине и да събере сили, преди да я направи най-щастливата жена на този свят. И ето че сега се държеше като опърничава, сякаш той бе самият дявол. Дъглас бе неин съпруг и се бе погрижил добре за нея. Необясним укор.
Той я сграбчи в ръцете си, като й каза, докато тя се опитваше да се отскубне от него:
— Само млъкни и стой мирна. Аз ще те заведа до нощното гърне. Престани и си дръж устата затворена.
— Напусни!
— Не, преди да те върна в леглото.
Тя се покори, защото се съмняваше, че може ла се добере обратно до леглото без неговата помощ. Би трябвало да повика Тес. Дъглас я остави зад паравана. Тя успя, но й беше трудно, като знаеше, че той стои точно от другата страна. Беше толкова наблизо, че чуваше всичко. Това почти я парализираше.
Когато най-накрая се изправи, той не направи никакви коментари. Отново я прихвана и слава Богу не проговори, докато не я настани под завивките в леглото.
— Хайде, това съвсем не беше толкова отвратително, нали? Ти наистина доста се задържа върху нощното гърне, но… мислиш ли, че отново ще можеш да заспиш, или искаш нещо успокояващо?
— Омитай се! — Тя го погледна мрачно, осъзнавайки, че не се държи добре, но добави с твърд глас: — Благодаря ти, че ми помогна. Съжалявам, че те събудих. Съжалявам, че ритнах онзи стол и че той се удари в писалището, което пък накара мастилницата да падне и мастилото да развали красивия килим. Ще го сменя с нов. Имам малко собствени пари.
— Наистина ли? Трудно е за вярване. Твоят скъп баща нямаше и едно проклето су. И двете с Мелисанда напуснахте дома си без зестра. Ти дори нямаш представа за споразумението, което баща ти направи с Тони, нали? Не знаеш дали аз ще ти дам някакъв вид издръжка изобщо? Проклет да съм, ако изобщо го направя, а ти смениш килима — така аз самият ще съм платил за него в края на краищата!
— Не, няма да е така. Аз имам трийсет паунда с мен и съм ги спестила през последните четири години.
— Трийсет паунда! Ха-ха! Те ще стигнат да смениш едно-две нощни гърнета, а не такъв килим.
— Вероятно ще може да се почисти.
Дъглас погледна съсипания килим, красивите му шарки бяха черни като сажди.
— Да, това е толкова вероятно, колкото един от Наполеоновите министри да си хвърли торта в лицето.
— Всичко е възможно.
— Ти си прекалено млада, за да осъзнаеш, че идиотите са тези, които надживяват всички на този свят. Заспивай. Ти си невероятно доверчива и това е отегчително.
Толкова за това, дето щеше да я прави щастлива жена, мислеше си Дъглас, докато се връщаше в спалнята си. Как можеше тя да се държи така злобно? Какво, по дяволите, ставаше с нея? Той беше съвършеният джентълмен, спаси й живота, обгради я с нежните си грижи и какво получаваше като награда? Тя го ненавиждаше. Каза му да я остави сама. Освен това опропасти един от любимите килими на баба му.
Дъглас заспа с горчив вкус на гняв в устата си.
Беше петък сутрин. Александра нареди на Тес да я облече, след като я изкъпе. Все още се чувстваше малко слаба, но можеше да направи каквото си е наумила. Време беше да си тръгне. Беше обхваната от това неотстъпчиво решение и се молеше то да не се изпари, преди да е напуснала Нортклиф Хол.
Той я бе отхвърлил. Бе я третирал като някаква досадница и безполово нищо.
Беше опропастила любимия килим на баба му.
Той се изсмя на нейните трийсет паунда. Не бе имал понятие колко бе трудно да събере тези трийсет паунда, трупайки ги пени по пени.
Не само я бе отхвърлил, когато тя бе достатъчно глупава да опита онова нещастно съблазняване, но се бе грижил за нея само защото нямаше избор.
Всичко това се подреждаше като молитва в душата и. Беше нещо, което тя никога нямаше да забрави. Трупаше гняв и злоба, защото бе по-добре, отколкото унищожителната болка от неговата незаинтересованост и безразличие.
Бе се провалила напълно, не можа да го спечели, да му покаже, че би му подхождала, че можеше и щеше да го обича до последния ден от живота си на тази земя. Какво имаше предвид той, когато говореше за издръжка? Може би не влагаше никакъв смисъл.