Невестата от Шербрук

— Но какво ти прави Тони?

Мелисанда махна нетърпеливо с ръка.

— Не е правилно да ти казвам какво става. Тони е побъркан и настоява да ми заповядва и прави неща, които не би трябвало, но начинът, по който ги прави, ох… Обаче…

Тя отново млъкна и Александра остана да се чудя дали това, което става между мъж и жена, не е за пожелаване. Не зададе повече въпроси. Мелисанда си отиде някак сломена и Александра разбра, че започва да вярва, че Тони се оказа идеалният партньор за сестра й. Тя се чудеше как ли би се отнасял Дъглас с Мелисанда, ако се бе оженил за нея.

Съмняваше се, че изобщо би се държал някога лошо с нея.

Нямаше никакво значение. Нищо не я задържаше повече тук. Беше добре и нямаше нужда от признаването на Дъглас, че е добре, и да му позволи той да я върне на баща и. Нямаше да му позволи да й направи тази последна недостойна услуга.

Тя не го заслужаваше. Заслужаваше много неща, защото бе част от предателството спрямо него, но не заслужаваше този вид унижение, който щеше да й предложи. Тя щеше сама да си го предостави без ничия помощ. Представи си лицето на баща си, когато се завърне в Клейбърн Хол сама, изритана и с предстоящо анулиране. Беше отвратителна картина, но далеч по̀ за предпочитане пред злорадстването на Дъглас до нея, говорейки на баща й, че не е адекватна, че той не я иска и никога няма да промени мнението си. Не искаше да мисли какво би означавала загубата на брачния договор за баща й. Въз всеки случай нищо не можеше да бъде направено. Поне бе опитала.

Изчака, докато научи, че Дъглас е излязъл, яздейки с управителя на имението, човек, чието име бе Тъфс, и тогава предпазливо слезе. Спря се, когато чу Тони да разговаря с Холис.

— Бих искал Райдър да не си беше отишъл, преди да открием, че Дъглас и Алекс ги няма. Той се опитваше да помогне на Дъглас да не му се размъти мозъкът.

— Съгласен съм — отговори важно Холис. — Но мистър Райдър си отиде и няма кой да помага на негово благородие освен вас, милорд. Ъ-ъ, престана ли негово благородие да настоява за изкормените ви вътрешности?

— Не — призна Тони. — По дяволите, вече ми писна да стоя тук и да се опитвам да накарам Дъглас да разбере, че Мелисанда съвсем не е съпругата, която би му подхождала. Упорит глупак! Защо не може да види по-далеч от хубавото й лице и да прозре себелюбивата й природа? Мисля, че е време да си отведа жената, Холис, в Строубери Хол.

— Случайно научих, че лейди Мелисанда би предпочела Лондон, милорд.

— Да, сигурно, но би си променила мнението, щом разбере какво аз искам.

Ако досега Александра бе намирала за странно господар да разговаря така интимно с един иконом, то краткият и престой в Нортклиф Хол я научи на друго.

— Може би е най-добре за вас да отпътувате, милорд. О, но настроенията на негово благородие са толкова непостоянни, че аз съм загрижен за нейно благородие.

— И аз Холис. По разболяването и в хижата на О’Мали… Не мога да не мисля, че то беше за добро. Дъглас изглеждаше загрижен и бе поел всички интимни грижи за нея. Идеята ти беше прекрасна никой да не придружи О’Мали в хижата.