Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Медовина и пиво се сервираше на войниците и свободните селяни, а буре с червено вино беше поставено пред благородниците. Под пръчката на Мод готвачът надмина себе си. Хлябовете бяха със специална форма и ароматизирани с билки. Най-ранните зеленчуци, които растяха около потоците, бяха набрани, нарязани, и прибавени към телешката супа, придавайки й пикантен вкус. Рецептата на Мод за фарширован фазан предизвика много въздишки на задоволство, когато птиците, пълнени с овес и сушени ябълки, изчезнаха от подносите, а кръглите парчета щука придадоха изтънчен вкус на ястието. Храната завърши със сладък пудинг, украсен с блестящи градински карамфили.
Когато свършиха, Кимбол поля най-напред на лорд Питър, след това на Уилям и Сора, а Клер стоеше зад него с кърпа, за да избършат ръцете си. Поглеждайки към Уилям, лорд Питър видя как той му кимна и стана.
— Тишина! — извика той, като удряше с юмруци по масата.
Песента на заситените гласове постепенно затихна под въздействието на заповедта, предавана от ухо на ухо. По-шумните пияници бяха принудени да замълчат със силен юмрук в зъбите. Сто чифта любопитни очи се взряха през пушека, сто чифта любопитни уши се напрегнаха да чуят онова, което щеше да се превърне в легенда.
Когато вниманието на всички се насочи към него, лорд Питър обяви с гърмящия си глас:
— Моят син Уилям, лорд на Миравил и Брънбрук, наследник на Бърк и Стентън, най-великият рицар на Английския остров и на Норманското херцогство, се върна здрав и невредим, благодарение на намесата на светиите и на Светата Дева.
Той спря, изчаквайки да стихне приветствието.
— Историята за неговото отвличане и завръщане е история на измама и предателство, завършила щастливо по Божията милост. Сега той ще ви разкаже как е станало всичко.
Уилям се изправи в цял ръст до него. Лорд Питър се премести от другата страна на Сора, а Уилям застана на мястото пред солта. Когато нетърпеливата тълпа насочи вниманието си към Уилям, бащата седна и отправи към Сора една забавна, безсрамна усмивка, която щеше да я разстрои, ако можеше да я види.
— Приятели мои започна Уилям. — Гласът му се извиси по-малко, отколкото очакваше Сора; достатъчно силен, за да го чува всеки и нисък, за да ги накара да се напрегнат в стремежа си да доловят всяка сричка. — Историята, която ще ви разкажа, не е толкова история за самия мен, колкото за моята лейди Сора и чудото, станало чрез нея.
Като чу това, Сора се изпъна като стрела, изстреляна към небесата. Какви ги приказва Уилям?
— Един злодей плени и двама ни, подложи ни на най-големи унижения и жестокости. Сляп, аз се бих с войската на злодея и загубих битката. — Той въздъхна силно и след него въздъхна цялата зала. — Един грамаден войн ме удари така, че не можех да различа нищо, а после ни затвориха в главната кула на замъка.
Сора сви устни, като чу как Брони беше описан като „грамаден войн“. Но какво разказва Уилям?
— Ако не беше моята лейди Сора, щях да умра. Със своята доброта тя ги накара да се засрамят. С хубостта си накара тези разбойници да ни донесат храна, вода и одеяла. Тя превърза раните ми, излекува ги с докосването на ръката си. Тя ме защити от демоните на смъртта с блестящия меч на своята добродетел. И докато лежеше в леглото ми, тя излекува очите ми с непорочна целувка.
Сора почувства огромна тежест, когато вниманието на цялата зала се премести от Уилям към нея. Всички очи бяха насочени към нея, докато тя седеше с леко отворена уста и с изненада, изписана на лицето й. Какво говореше Уилям? Какво искаше да внуши? Как хората в голямата зала вярваха на тази история?
— През нощта на нашето пленяване лейди Сора ме взе в ръцете си, събуди моята страст и ми стана невеста. Макар че църквата още не е благословила нашия съюз, макар че нямам кървави чаршафи, които да покажа като доказателство, аз свидетелствам, че тя беше целомъдрена. Моите очи свидетелстват, защото всички знаем за лечебната сила на целомъдрената невеста.