Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Ти си мой, сър Копеле.
— Убий ме веднага и да свършим с всичко — подтикваше го Дрейк.
— Когато му дойде времето, сър Копеле. Трябваш ми жив, поне докато върна Рейвън там, където й е мястото.
— Никога няма да намериш Рейвън.
Погледът на Уолдо към Дрейк казваше съвсем друго.
— Може би не, но се обзалагам, че сър Джон знае къде е тя.
— И да знаех, нямаше да ти кажа — изсъска презрително Джон.
— Няма нужда — каза Уолдо.
Дрейк сви вежди. Снизходителността на Уолдо го смути. Знаеше, че брат му си е наумил нещо зловещо за Рейвън и него, и тръпка на лошо предчувствие премина по гърба му.
— Само да направиш нещо на Рейвън, ще съжаляваш — изрева той.
— Плановете ми за Рейвън не те засягат, сър Копеле. Колкото до тебе, може би тъмницата в Чърк ще ти хареса. — Той се обърна към сър Джон. — А ти, сър Джон, ще занесеш съобщение до жена ми.
Дрейк напълно притихна.
— Проклет да си! Няма да стане така, Уолдо. Рейвън няма да тръгне да ме защитава само защото ти й заповядваш да го направи. Тя знае как да постъпи.
Уолдо се усмихна.
— Ще видим, братко. — И се обърна отново към сър Джон.
— Ще кажеш на жена ми, че трябва да се яви в Чърк след две седмици, ако иска любовникът й да остане жив. Ако не се съобрази с предупреждението ми, Дрейк ще умре по възможно най-ужасния начин.
— Не го прави, Джон — замоли го Дрейк. — Няма да остана жив, независимо какво ще направи Рейвън. Отдавна знам, че Уолдо иска смъртта ми.
— Няма да пратя да те проследят, сър Джон, ако това те притеснява — продължи Уолдо. — Но се надявам да се върнеш след две седмици с Рейвън, иначе животът на приятеля ти е в опасност. Никой няма да ме осъди заради това, че съм убил човека, който е отвлякъл жена ми в сватбената ни нощ.
— Откъде да знам дали няма да го убиеш дори и да тръгна? — нападна го сър Джон.
— Имаш рицарската ми дума — каза Уолдо. — Заклевам се, че Черният рицар няма да умре, освен ако ти не се върнеш с Рейвън. Но ме чуй добре: ще го държа жив само две седмици, не повече.
Джон хвърли умолителен поглед към Дрейк, сякаш го молеше да разбере.
— Съжалявам, Дрейк, но Рейвън трябва да реши. Само тя може да реши дали да се подчини на Уолдо и да се върне в Чърк, или…
— Или да пожертва живота на Дрейк в замяна на свободата си — намеси се Уолдо. И се изсмя. — Мисля, че познавам Рейвън. Много е мекосърдечна, и това не е в нейна полза. Ще се върне в Чърк — каза той уверено.
Дрейк също си го помисли и се отчая. Мисълта, че Рейвън ще попадне в жестоките ръце на Уолдо, го накара да настръхне. Но знаеше с тъжна увереност, че Рейвън ще рискува собствения си живот, за да спаси неговия. За нещастие нейната капитулация пред исканията на Уолдо нямаше да го спаси. Животът му щеше да свърши в мига, когато Рейвън се върнеше в Чърк. И ако не го убиеха, както смяташе, сърцето му щеше да спре, защото щеше да знае, че Рейвън е попаднала под властта на Уолдо, малтретирана както духовно, така и физически от злата натура на съпруга си.
Дрейк не каза нищо, когато сър Джон се качи на коня си и тръгна. Рицарят погледна назад няколко пъти, за да се увери, че никой не го е последвал. После хвърли последен поглед към Дрейк и препусна в галоп.
— Обезоръжете брат ми — заповяда Уолдо, когато Джон изчезна зад един хълм.
Двама бойци побързаха да изпълнят нареждането, бързо свалиха бронята на Дрейк и взеха оръжието му.
Застанал пред Уолдо по панталон, камизол и туника, Дрейк изгледа заплашително брат си. Когато Уолдо леко пребледня и отстъпи назад, Дрейк се насили да се усмихне въпреки неприятните обстоятелства.
— Добре правиш, че се страхуваш от мене, братко — изсъска той. — Не можеш да ме държиш в смрадливата си тъмница.
— Ще те видим колко си смел, след като извървиш разстоянието до Чърк зад коня ми — изкриви в подигравателна гримаса лицето си Уолдо. — Вържете ръцете на това копеле — нареди Уолдо — и ми дайте края на въжето. Аз ще определям скоростта и ще видим дали страшният Черен рицар ще издържи.
Хората му веднага изпълниха заповедта. Уолдо се качи на коня си и протегна ръка за дългото въже. Заби шпори в хълбоците на коня и дръпна рязко Дрейк напред. Той се спъна, изправи се, после тръгна напред, крачка сред крачка. Скоростта беше непоносима, а теренът — ужасен. Със сурово изражение на лицето, Уолдо не обръщаше внимание на мъките на брат си. Дори не забави ход, когато Дрейк се спъна в един камък и се влачи няколко ярда, преди отново да успее да се изправи.
Ужасното изпитание не позволяваше на Дрейк да мисли за каквото и да било, освен да оцелее. Трябваше да живее. Заради Рейвън не биваше да оставя Уолдо да го победи. Винаги се беше смятал за непобедим. Рицарите, които живееха от битки и войни, вярваха, че никой не може да ги унищожи, и той не беше по-различен.