Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
След няколко часа Дрейк се покатери по стълбата и разочарован намери Рейвън да спи дълбоко. Изглеждаше толкова спокойна, че не му даде сърце да я събуди. Целуна я нежно по челото и слезе обратно по стълбата към собственото си легло до огнището.
На следващата сутрин Дрейк донесе вода от кладенеца за банята на Рейвън и изчака навън, докато тя се изкъпе. Рейвън знаеше, че Дрейк трябва да замине скоро. Сър Джон можеше да дойде всеки момент, а Уолдо може би вече беше на път, за да унищожи Уиндхърст.
Рейвън излезе от коритото и започна да се суши, докато бабата се суетеше около огнището.
Внезапно, без никаква причина, бабата каза:
— Ти много обичаш внука ми, нали?
Кърпата падна от ръцете на Рейвън и тя бързо я вдигна, увивайки се в нея.
— Аз… защо мислиш така?
— Не мисля, скъпа, знам го.
Смутена, Рейвън започна да се облича. Толкова ли личаха чувствата й към Дрейк?
— Аз съм бреме за Дрейк. Той никога няма да ме обикне.
— В живота ти ще има големи премеждия — предсказа бабата. — Бъдещето ти е неясно.
Рейвън замря. Дали щеше да бъде принудена да се върне при Уолдо? Той щеше ли да я убие? Тя притисна корема си с ръце. Може би носеше детето на Дрейк. Ами тогава?
— Дрейк чака отвън — каза бабата. — Може би трябва да идеш с него. През това време на годината тресавищата са много красиви. — Тя погледна през прозореца към покритите с изтравниче хълмове и по-надалеч. — Сър Джон идва. — Тя се обърна. — Внукът ми скоро ще се срещне в бой с Уолдо.
Рейвън изпусна дълго сдържания си дъх.
— Какво виждаш, бабо? Ще оживее ли Дрейк?
Бабата се вгледа в Рейвън.
— Чувствам опасност. Ще има кръвопролитие, но не виждам смъртта на Дрейк. Вие двамата с Дрейк ще имате трудни времена, но само Господ знае до какво ще доведе всичко това. Не мога да видя друго освен кръв, но знам, че Уолдо държи ключа към бъдещето на Дрейк.
— Кажи ми още! — извика Рейвън, жадна да узнае бъдещето.
Бабата въздъхна.
— Не мога да ти кажа нищо друго. Сега върви, Дрейк те чака.
Рейвън дори не помисли да си сплете плитки или да сложи шапка, след като беше разресала косата си. Махна с ръка на бабата и излетя през вратата, за да се присъедини към Дрейк. Това беше може би последният път, когато двамата щяха да бъдат заедно за много дълго време. Намери го да седи на каменната ограда, загледан в далечината. Сигурно беше усетил присъствието й, защото се обърна и я загледа как идва към него.
Толкова е красив, помисли си Рейвън, възхищавайки се на всичко в него — гордото му държание, стегнатото му тяло на боец, страстта му, привързаността му към рицарския кодекс. Беше обичала Дрейк, когато беше още момче, обичаше го и сега — толкова много го обичаше, че би пожертвала всичко заради него.
— Хубава ли беше банята? — запита Дрейк, когато тя дойде при него до оградата.
— Чудесна беше, много ти благодаря. Баба ти предложи да се поразходим из тресавищата.
Дрейк като че ли се стресна.
— Баба ли е казала това?
— Да. Каза, че сър Джон скоро ще дойде, може би още днес.
— Очаквах го. Ела — той й протегна ръка. — Днес е хубав ден за разходка.
Двамата мълчаха, вървейки ръка за ръка през изтравничетата.
— За какво мислиш? — запита Дрейк.
— За Чърк и колко бяхме щастливи и безгрижни.
Лицето на Дрейк доби сурово изражение.
— Може би ти си била щастлива и безгрижна, но Уолдо и Дъф се грижеха дните ми в Чърк да бъдат всичко друго, само не и приятни.
Сърцето на Рейвън се върна към подритваното дете, което някога беше Дрейк.
— Съжалявам.
— Не, не ме съжалявай. Нямаше да съм човекът, който съм сега, ако не бях принуден да се боря за признание. Нека да говорим за по-приятни неща.
— Дивите цветя са красиви — забеляза Рейвън.
Дрейк спря, откъсна едно стръкче и й го поднесе. Тя вдъхна дълбоко аромата, после го поднесе под носа на Дрейк.
— Чудесно — отбеляза Дрейк.
Внезапно очите му потъмняха, той сграбчи цветето от ръката и й го хвърли на земята.
— Господи, Рейвън, не мога да се правя, че не те искам. Мисля, че моята мъдра стара баба ни е изпратила тук, защото е знаела, че искаме да бъдем сами.
Той се отпусна на земята и я привлече към себе си върху ароматните треви и изтравничета.
— Искам да те любя, сладка Рейвън. Искам да съблека всичките ти дрехи и да напълня очите си с твоята красота. Искам бавно да те възбудя и когато бъдеш готова, искам да се слея с твоето стегнато, горещо тяло и да те взема със себе си в рая.
Рейвън конвулсивно преглътна. Думите му бяха ужасно възбуждащи, като мощен афродизиак изпращаха горещи тръпки и тласъци по цялото й тяло и Рейвън закопня за неговия допир.