Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— И аз искам това.
Тя се огледа боязливо наоколо.
— Ами ако някой дойде?
— Никой няма да дойде. Защо според тебе баба ни прати тук?
Той вдигна туниката и ризата й, но ръцете му изведнъж станаха неумели и тромави.
— Прости ми — извини се той. — Не е обичайно за мене да съм такъв несръчен. Никога преди не съм искал повече някоя жена и това чувство ме плаши.
Рейвън искаше да му каже, че и тя изпитва същото, но ръцете, които се плъзгаха по тялото й, не й позволяваха да говори свързано. Въпреки това те някак си се освободиха от дрехите си. Когато и двамата останаха голи, Дрейк отстъпи малко назад и се загледа в нея.
— Обичам да се любя на дневна светлина — каза той, докато я обгръщаше с горещия си поглед. — Никога няма да се уморя да те гледам. Знаеш ли как изглеждаш сега? — Рейвън поклати глава. — Като богиня на слънцето. Тялото ти е като бледа слонова кост, по която играят слънчеви отблясъци. Косата ти е в толкова много цветове, че не мога да започна да ги описвам. Като богат, тъмнокафяв кестен с преплетени в него златни нишки.
— Ти имаш тяло на боец — каза Рейвън, докато галеше мускулите на гърба и седалището му. — Кадифе върху камък. Иска ми се…
— Какво искаш, любов моя? Поискай всичко, днес е вълшебен ден и всичките ти желания ще бъдат изпълнени.
— Не и това — каза Рейвън тъжно.
— Кажи ми.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Не. Това желание не може да се изпълни. Просто ме обичай, Дрейк. Имаме днешния ден, нека не го пропиляваме.
Дрейк я зацелува, нахвърляйки се на устните й като човек, умиращ от глад. Целувката му беше груба, явно беше прекалено зажаднял, за да се въздържа. Тя въздъхна, когато той хвана главата й в големите си длани и започна да гали косата й. После ръцете му слязоха надолу по гърба до ханша й. Обхващайки здраво прекрасните й изпъкнали форми, той я притегли към пламтящите си слабини. Горещите им погледи се срещнаха за миг, след това той се наведе, за да вкуси зърната й. Взе едната розова пъпка в устата си и я засмука силно. Тя въздъхна щастливо. Почувствала внезапно желание да го докосне, тя спусна ръце между двама им, докато го намери. Пръстите й се обвиха около него, плъзгайки се по дължината му с отмерени движения.
Членът му беше набъбнал и твърд. Тя го почувства как пулсира в дланта й, сякаш живееше свой собствен живот.
Стонът му отекна силно над омагьосаните изтравничета, където нямаше никой друг освен двама прегърнати любовници, търсещи наслада. После тя намести члена му до своя проход, разтвори бедра и уви крака около кръста му, отваряйки се за него. Почувства как той я разтяга, докато прониква в нея, и се раздвижи, за да се нагоди към него, накланяйки хълбоците си така, че той да навлезе докрай. После той започна да се движи. Възбуждащото триене и омаята бяха почти непоносими. Рейвън се надигна, за да отговори на силните му движения, вкопчена в раменете му, извивайки таза си срещу неговия.
Рейвън стигна първа до кулминацията, викайки така силно, че не чуваше как Дрейк крещи името й, докато освобождава спермата си. После той се отпусна върху нея. Рейвън пое тежестта му и го задържа. Не искаше да го пусне, страхуваше се да не го загуби завинаги.
— Толкова бързо беше — каза Дрейк, измъквайки се от горещата й прегръдка, докато се отпускаше край нея. — Толкова време беше минало…
Отдъхнаха малко, лежейки сред изтравничетата, после отново започнаха да се любят. Когато страстта им се засити поне донякъде, те започнаха да изследват телата си. Рейвън не спря, докато не опозна тялото на Дрейк така отблизо, както той опозна нейното. Когато той започна да я моли да сложат край, тя легна върху него и се плъзна по неговата ерекция. Съвършеното сливане на телата им ги извиси до ръба на екстаза.
Тъкмо се бяха облекли, когато в края на тресавището се появи сър Джон.
— Сър Джон дойде — каза Дрейк и поведе Рейвън през тресавището към мястото, където ги чакаше рицарят.
Рейвън побледня. Почувства се така, сякаш някаква невидима ръка стиска сърцето й. Бабата може да не беше видяла смъртта на Дрейк, но беше намекнала, че опасността е близка. Потънала в мрачни мисли, тя заедно с Дрейк се приближи до сър Джон.
— Виждам, че посланието ми е стигнало до тебе — каза Дрейк, стискайки ръката на сър Джон.
— Да. Сър Ричард ме чакаше при Уиндхърст, когато дойдох с наемниците. Доведох ти петдесет яки бойци, всички искат да служат вярно на Черния рицар.
— Нещо за Уолдо?
— Нищо. Пратих наемниците към Чърк със сър Ричард. Ще имаш войска от над сто войници, щом те се присъединят към хората, които вече са там. Само чакат твоите заповеди.
— Добре си направил, Джон. Ще тръгнем веднага щом се нахраниш и си починеш.