Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Поглеждайки наляво и надясно, Дрейк видя, че сър Джон и сър Ричард атакуват от своите позиции. В този момент един от стражите на Уолдо чу тропота на приближаващите се конници и нададе сигнал за тревога. Докато хората на Дрейк нахлуваха в лагера, там отчаяно търсеха оръжията и броните си, а атакуващите сечаха и мушкаха наляво и надясно.
Започна яростно сражение. В ума на Дрейк се мярна мисълта, че войската на Уолдо, както му съобщиха, е от двеста души, само че според него броят им не надхвърляше сто. Не видя Дъф и това го обезпокои. Дрейк обаче нямаше време да мисли повече за това. Хората на Уолдо бързо се окопитиха и започнаха да отблъскват атаката му, преминавайки на свой ред в нападение. Мъжете на Дрейк се биеха храбро за Черния рицар и бойните им викове кънтяха над долината.
Дрейк потърси Уолдо сред бойците, сражаващи се под светлината на едва разпукналата се зора, и го видя да кръстосва меч със сър Джон. Двамата бяха слезли от конете и се бяха вчепкали в ръкопашен бой. Дрейк си проби път до сър Джон. Ако някой трябваше да отстрани Уолдо, това беше само Черният рицар. Той слезе от коня и бутна сър Джон настрана.
— Оттук поемам аз, Джон — извика той.
— Ще ти пазя гърба — отговори Джон, оттегляйки се зад Дрейк с вдигнат меч, готов да защитава своя господар.
Уолдо избягна сръчно нападащия меч на Дрейк и битката започна. Двубоите наоколо продължаваха. Мъже падаха мъртви. Кръв течеше на потоци. Разнасяше се оглушителен трясък на сблъскващи се оръжия.
— Откъде се взе? Къде е жена ми? — извика Уолдо, олюлявайки се, след като беше нанесъл подъл удар на Дрейк.
— Там, където никога няма да я намериш — отвърна Дрейк, отбивайки меча на Уолдо с щита си.
— Ти я изнасили и я отвлече — нападна го Уолдо.
— Така ли мислиш?
— Копеле! С девет живота си, като котките. Трябваше да умреш още преди години.
Удар и отбиване. Трясък и мушкане. Когато ударите попаднеха в процепите на броните, и двамата получаваха малки рани.
— Не успя с опитите си да ме отстраниш — изсъска Дрейк. — Време е за отплата.
— Хареса ли ти жена ми? — отново нападна Уолдо. — Каква ирония, нали, че синът на една курва направи курва жената на законния наследник на баща си? Рейвън ще пострада, когато я намеря.
Двамата бяха започнали да се уморяват, броните и оръжията им натежаваха все повече. Нападайки безмилостно, Дрейк беше притиснал Уолдо към потока и вече предвкусваше победата си. Тогава дойде катастрофата. Сто души подкрепление се изсипаха на бойното поле. Дрейк вече не се питаше къде е Дъф, защото го видя да язди начело на войската си и войниците му обръщаха сражението, в полза на Уолдо. Дрейк се прокле, задето се е показал такъв глупак. Трябваше да се сети, че Уолдо ще раздели войската си, за да намали шансовете да го изненада който и да било неприятел, когото можеше да срещне по пътя си. И предпазните мерки си бяха изиграли ролята. Колкото и да бяха храбри хората на Дрейк, обединените сили на Уолдо и Дъф започнаха да ги притискат и отблъскват.
— Спасявай се, Джон — викна Дрейк, докато притискаше Уолдо към водата. — Бягай в гората с хората си.
— Не. Няма да те оставя — отвърна Джон и сръчно обезвреди един войник, който бе дошъл на помощ на Уолдо.
Дрейк изведнъж приклекна и мушна с меча си към незащитеното място; където шлемът на Уолдо се срещаше с нагръдника на бронята му. Щеше да го прониже веднага, но чу предупредителния вик на сър Джон и с крайчеца на окото си забеляза шестима бойци на коне, с извадени мечове, които се насочваха право към него. Обкръжиха плътно Дрейк и Джон, поглеждайки за заповеди към Уолдо.
— Всичко е загубено, сър Копеле — подигра се Уолдо. — Хвърли меча, или и двамата сте мъртви.
— Ще умрем, независимо дали ще хвърлим оръжието, или не — отвърна Дрейк. — Мога лесно да те убия, само един да мръдне и ще сложа край на мизерния ти живот.
— Направи го, Дрейк — подтикваше го сър Джон.
— Ако не искаш да спасиш собствения си живот, помисли за верния си приятел — каза Уолдо. — Предай се, и сър Джон ще си отиде свободен.
— Не, убий копелето — извика сър Джон. — Не мисли за мене.
Дрейк не можеше да го направи. Едно беше да убие Уолдо, друго — смъртта на сър Джон да тежи на съвестта му. Бавно отдръпна меча си от врата на Уолдо.
Уолдо излезе от водата, грабна оръжието на Дрейк и го хвърли на земята.