Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Ти как избяга?
— Мнозина от нашите хора избягаха. Уолдо се интересуваше само от Дрейк. Пусна ме да ти донеса съобщение.
Едно леко изохкване се откъсна от устните на бабата.
Рейвън се приготви да чуе лоши неща. Знаеше, че няма да са приятни. Уолдо никога в живота си не беше правил нищо приятно.
— Кажи ми, сър Джон. Какво иска Уолдо от мене?
— Първо трябва да ти кажа, че съм тук против волята на Дрейк. Той не иска ти да се жертваш за него. Не го послушах, защото вярвам, че изборът трябва да бъде единствено твой.
— Продължавай — каза Рейвън.
Тя щеше да постъпи така, както й диктуваше сърцето, независимо какво искаше Дрейк.
— Уолдо иска ти да отидеш в замъка Чърк до две седмици.
— А ако не отида?
Рейвън знаеше, че последиците ще бъдат трагични.
— Той ще убие Дрейк. Съжалявам, че те поставям в това положение, милейди Рейвън, но ти трябва да решиш.
На Рейвън не й беше трудно да реши. Тя погледна сър Джон право в лицето с решително изражение.
— Да, сър Джон, аз трябва да реша и вече реших.
Джон изглеждаше стреснат.
— Толкова скоро? Моля те да помислиш много добре, милейди. Ако се върнеш при Уолдо, излагаш живота си на сериозен риск.
Рейвън вирна малката си брадичка.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да оставя Дрейк да умре?
— Не, милейди. Само те предупреждавам да не вземаш прибързано решение.
Рейвън стисна устни.
— Кога можем да тръгнем?
— Дай на сър Джон един-два дни да си почине, Рейвън — посъветва я бабата. — Яздил е непрекъснато, за да стигне дотук и да ти донесе съобщението на Уолдо. Чърк е на два-три дни път оттук, а Уолдо ти е отпуснал две седмици.
— Не познаваш Уолдо така, както аз го познавам, бабо. Той може да си промени решението и да убие Дрейк. — Тя се намръщи. — Или да го измъчва.
— Той даде дума — намеси се сър Джон.
— Няма да убие Дрейк — каза бабата убедено. — Във всеки случай, още не — добави тя тайнствено.
Думите на бабата не успокоиха особено Рейвън. Тя беше убедена, че старата жена предсказва неща, които силно иска да се сбъднат. В това нещо не можеше да се довери на друг освен на себе си и вече беше взела решение. Обичаше Дрейк и би направила всичко, за да запази живота му. Знаеше, че Уолдо ще я накаже, но се съмняваше, че ще я убие. Първата му жена беше умряла при тайнствени обстоятелства и кралят можеше да нареди да се разследва внезапната смърт на втората му жена.
— Дай ми този ден и нощта да си почина, Рейвън — каза сър Джон. — И аз искам като тебе по-скоро да стигна в Чърк. Бъди готова да тръгнем на разсъмване.
Влажната смрадлива тъмница беше точно такава, каквато я помнеше. Дрейк лежеше неподвижно на вонящата купчина гнила слама и се опитваше да си спомни колко дни бяха минали, откакто Уолдо го беше хвърлил в мрачната килия в подземията на замъка.
Боляха го всички кости. За щастие не можеше да си спомни по-голямата част от усиления преход до Чърк. Когато краката му вече отказаха да следват хода на коня на Уолдо, той се повлече след него. Камизолът го спаси от сериозни наранявания, но от това смазващо пътуване голата му кожа беше одрана и имаше счупени поне две ребра. Не му дадоха нито храна, нито вода, докато Уолдо, от страх да не би да умре, преди Рейвън да се е появила, нареди да му дават по малко да яде.
Ако му бяха оставили време да се излекува, нямаше да бъде толкова слаб. Но Уолдо бе наредил да го бият. Имаше моменти по време на боя, когато Дрейк искаше да умре, но само като си помисляше, че така ще остави Рейвън на милостта на Уолдо, това му вдъхваше сили за живот. Само да го бяха оставили на мира достатъчно дълго, знаеше, че ще си спомни нещо много важно за кулата, нещо, което замаяният му мозък не можеше да възстанови в сегашното му положение.
С мъчително усилие Дрейк вдигна глава и се загледа с подутите си очи към виещата се стълба и заключената врата на горния й край. Беше влизал тук и преди, беше сигурен в това. И си спомняше… Спомняше си… Главата му клюмна на гърдите. Не можеше нищо да си спомни, болката разпъваше главата му и не му позволяваше да мисли свързано. Затвори очи и се помоли за сигурността на Рейвън. Щеше ли да захвърли всякаква предпазливост и да дойде в Чърк против желанието му? Като познаваше Рейвън, тя щеше да направи точно противоположното на онова, което той искаше.
Изведнъж в горния край на стълбището се появи светлина и Дрейк чу тромави стъпки и гласове. Насили се да отвори очи и видя двама мъже.
— Жив ли си, сър Копеле? — долетя до него груб глас от горния край на стълбата.
Премигвайки срещу светлината, Дрейк видя брат си, застанал там.