Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Рейвън пребледня.
— Толкова скоро?
Дрейк омекна.
— Не мога да позволя на Уолдо да се доближи до Уиндхърст. Ще унищожи всичко, което притежавам, със своите бойни машини, ако не го пресрещна. Благодарение на Джон войските ни сега са равни по численост. Не се страхувай, Рейвън. Ще се върна.
Бабата ги чакаше пред вратата. Набръчканото й лице беше напрегнато и тревожно, тя се подпираше тежко на тоягата си.
— Яденето е готово — каза тя. — Елате да хапнете.
Сър Джон свали бронята си и се присъедини към Дрейк на масата. Рейвън и бабата поднесоха храната и питието и всички започнаха да се хранят мълчаливо. Щом свършиха, бабата уви остатъците; в кърпа, за да ги вземат със себе си. После Рейвън помогна на Джон и на Дрейк да облекат броните си.
— Изпрати ме — каза Дрейк и поведе Рейвън към задната врата до мястото, където беше вързан конят му.
Докато вървеше след Дрейк, Рейвън не можеше да спре да трепери. Това ли щеше да е последното им сбогуване? Щеше ли отново да го види? Тя го загледа тъжно, докато той оседлаваше Зевс. После той свали шлема си и я привлече в прегръдките си.
— Обещай ми, че ще останеш тук независимо от всичко.
Рейвън не можеше да се застави да погледне тези сребристи очи, не можеше да понесе така настойчивия им поглед. Той искаше от нея нещо, което тя не можеше да обещае.
— Не — прошепна тя с треперещ глас. — Може да се случи така, че да трябва да си тръгна оттук.
— Погледни ме в очите, Рейвън. Уолдо няма да се отнесе добре с тебе, ако му паднеш в ръцете. Независимо какво ще стане с мене, ти трябва да останеш при баба.
Тя му се усмихна през сълзи.
— Не мога да ти обещая това, Дрейк.
— По дяволите — прошепна Дрейк, докато свеждаше глава, за да я целуне за сбогом.
11
Дрейк и сър Джон лесно намериха хората на Черния рицар. Наброяваща над сто души, неговата силна и здрава войска се беше скрила в гората близо до Чърк. Сър Ричард побърза насреща им, докато те слизаха от конете.
— Какво ново при тебе, Ричард? — запита Дрейк.
— Лорд Уолдо и лорд Дъф напуснаха Чърк преди два дни. Бях в двора на крепостта, когато тръгнаха. Съединили са армиите си и водят над двеста мъже.
— По дяволите! — изруга Дрейк. — Не съм очаквал да имат толкова големи сили. Ами бойни машини?
— Да, имат бойни машини и арбалети. Какво ще заповядате, милорд?
— Може да сме малобройни, но на наша страна е изненадата — каза Дрейк. — Уолдо не очаква да го нападнат изотзад. Бойните машини ще ги забавят, и това ще ни позволи да го надвием. Джон, събери хората, тръгваме незабавно.
След един час войската на Дрейк препусна изненадващо по петите на Уолдо и Дъф. Починаха си малко в най-тъмните часове на нощта и призори продължиха. Над земята се спускаше здрачът на следващия ден, когато Дрейк се изкачи на върха на един хълм и видя войската на Уолдо, разположена на лагер покрай един поток. Той се върна, за да съобщи това на хората си и да нахвърли план за битката заедно със своите рицари.
Дрейк реши да нападнат малко след като се разсъмне, когато противникът е най-уязвим. Щяха да атакуват от няколко страни едновременно. Планът бе незабавно съобщен на бойците и те се разделиха на три групи. Дрейк щеше да води едната, сър Джон — втората, а Ричард — третата. В мига, когато другите двама видеха, че Дрейк повежда хората си надолу по хълма, щяха да се изсипят върху спящия лагер от своите позиции. Тримата се разделиха, всеки взе по една трета от бойците и оставиха Дрейк с последната трета.
Дрейк прегледа оръжията и броните им, даде последните си нареждания на Евън и легна на земята да си почине, увивайки се в одеялото, за да се стопли. Мислите за Рейвън нахлуха в съня му. Трудно му беше да я остави. Никоя жена не беше събуждала така въображението му, както Рейвън ъф Чърк. Почуди се дали денят, когато се бяха любили сред изтравничетата, щеше да бъде последната му среща с Рейвън. Можеше утре да загине в битката. Щеше ли да и липсва? Господи, надяваше се да е така. Ако той умреше, Уолдо щеше ли да я открие и да я накаже? Отговорът не му даваше спокойствие.
Повтаряше си, че не може да умре. Трябваше да живее заради Рейвън. И заради себе си. Не биваше да умре, преди да е доказал, че е имало законен брак между майка му и баща му. Ако можеше да вярва на баба си, а тя нямаше защо да лъже, огромните имения и богатството, за които претендираше Уолдо, трябваше да принадлежат на Дрейк, Уолдо беше копелето. Тази мисъл беше така успокояваща, че Дрейк успя да поспи няколко часа, преди Евън да го събуди. Беше вече време.
Дрейк надяна бронята над обшития със сърма нагръдник и се наведе, за да може Евън да му облече черната туника с червения дракон, ушит на гърдите. После яхна Зевс. Евън му подаде със сериозно изражение шлема, щита и оръжията. Дрейк си сложи шлема, грабна меча в едната ръка, а в другата — щита. Когато виолетови облаци плъзнаха по хоризонта, Дрейк вдигна меча си и поведе хората си към неприятелския лагер.