Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Жив съм, но не благодарение на тебе, братко.
Дрейк мразеше слабостта в гласа си, но не можеше нищо да направи.
— Моите хора са донесли храна и вода — каза Уолдо. — Наслади им се, защото само това ще получиш. Когато дойде твоята курва, вече няма да имам полза от тебе. Защо да хабя храна за един мъртвец?
Ако Дрейк имаше повече сили, щеше да хукне по стълбите и да се нахвърли върху Уолдо, задето оскърбява Рейвън. Но силата му стигна само да даде свързан отговор:
— Не заслужаваш жена като Рейвън. Обвинявай мене за случилото се, защото тя няма вина.
Стражът сложи до Дрейк ведро с вода и поднос с храна. Дрейк помисли, че му се причува, когато мъжът прошепна, докато се оттегляше: „Ще нося храна и вода, когато мога, милорд.“ Учуден и незнаещ какво да мисли, Дрейк го погледна внимателно, докато стражът се качваше обратно по стълбите.
— Хапни си, сър Копеле — подигра се Уолдо.
— Почакай! Остави факела. Как очакваш да ям, като не виждам нищо? Не съм животно.
Уолдо се изсмя, странен звук, който достигна долу до Дрейк с полъха на студен въздух.
— Погледни се. Казваш, че не си животно, но и най-добрият ти приятел няма да те познае, свит така като животно в тая влажна слама. Много добре. Нека не се говори, че Уолдо ъф Еър е безсърдечен човек. Ще оставя факела тук, на свещника. Не мисли за бягство, защото на вратата винаги ще има стражи. Моли се за греховете си, докато очакваш смъртта, сър Копеле.
Тежката врата се трясна зад гърба му, но светлината остана за голямо облекчение на Дрейк. Макар че до него достигаше само слаба светлинка, това му позволяваше да се поогледа наоколо. Претърколи се, за да достигне подноса с храната и изхълца, когато една остра болка го прободе. Когато болката постихна, той придърпа подноса, внезапно прегладнял, и изгълта съдържанието му. После потопи шепа във водата и отпи дълбока глътка.
Заситен за първи път от толкова дни, той заспа. Искаше да е отпочинал, ако стражите дойдат пак да го бият. Може би когато се събуди, умът му ще бъде достатъчно ясен и в съзнанието му ще дойде онова, което се опитваше да си припомни.
Рейвън се загледа пред мъглата към замъка, където беше родена и беше израснала от момиче в жена. Двамата със сър Джон бяха спрели в края на гората, която се простираше отвъд външните стени. Портата стоеше отворена и подвижният мост беше свален над рова. Макар че замъкът изглеждаше спокоен и приветлив, Рейвън усети дълбоко в себе си някакво предчувствие.
— Ще отида сама — каза Рейвън. — Вие можете да бъдете по-полезен отвън, отколкото затворен вътре.
— Не мога да ви оставя да отидете сама, милейди.
— Това е моят дом, сър Джон. Дъф не е бил винаги добър брат, но не мога да повярвам, че той ще позволи на Уолдо да ми направи нещо лошо. Освен това аз ще откажа да мина през подвижния мост, докато Уолдо не ми докаже, че Дрейк е жив. Останете тук и бъдете готов да тръгнете, ако аз се върна. Няма да вляза, ако Уолдо не ми покаже Дрейк.
— Внимавайте, милейди. Не вярвам на Уолдо.
— Нито пък аз, сър Джон, нито пък аз.
Рейвън насочи коня си към защитата на дърветата и спря в края на подвижния мост, достатъчно близо, за да бъде видяна от наблюдателите на парапета. Почти веднага един наблюдател оповести пристигането й. За учудващо кратко време Уолдо се появи на парапета.
— Значи дойде — извика Уолдо.
— Да, дойдох — извика в отговор Рейвън. — Къде е Дрейк?
— Влез вътре и ще ти го покажа.
— Не. Не ти вярвам. Първо ми покажи Дрейк. Откъде да знам дали не си го убил?
— Собствения си брат ли? Много ме оскърбяваш, жено. Удържах си на думата. Черният рицар е жив.
— Не ти завиждам, ако си отнел живота на Дрейк — извика Рейвън. — Кралят високо цени своя защитник. Ще бъдеш наказан за това, което си му направил.
Смехът на Уолдо се разнесе над нея като заплашителен облак.
— Кралският защитник отвлече жена ми и ме лиши от брачната ми нощ. Мислиш ли, че Едуард ще погледне снизходително на такова поведение от страна на собствения си рицар?
— Покажи ми Дрейк — настоя Рейвън.
Тръпки на страх пробягнаха по тялото й. Имаше ли някаква причина Уолдо да откаже да доведе Дрейк? Беше ли жив нейният любим?
— Много добре — изрева Уолдо, явно разгневен от нейния отказ да се предаде безусловно. Той се обърна и заговори на един от хората си, а Рейвън почувства известно задоволство, че беше спечелила първата битка. — Ще трябва малко време, за да го доведат тук горе.
— Не се опитвай да ме измамиш, Уолдо. И не пращай хората си вън от замъка, за да ме хванат, защото мога да им се изплъзна и да изчезна завинаги.
Готова да обърне коня си и да избяга, ако ситуацията го наложи, Рейвън зачака нетърпеливо Дрейк да се появи на парапета.