Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Цели три дни бяха минали, откакто го биха за последен път, и това позволи на Дрейк да възстанови поне малко силите си. Приятелски настроеният рицар само веднъж беше успял да му донесе тайно малко храна и вода, но Дрейк беше благодарен за това, което човекът успя да му осигури. Дори беше превързал счупените му ребра и му беше намерил мехлем за раните. Също така бе казал на Дрейк, че във войската на Уолдо има мъже, които уважават Черния рицар и не харесват начина, по който Уолдо се държи с него.
За нещастие страхът от гнева на господаря им не позволяваше нито на тях, нито на който и да било слуга от Чърк да му помогнат да избяга. Но сега, когато умът на Дрейк отново работеше, той започна да си припомня някои много важни неща от детството, прекарано в Чърк, неща, които му даваха надежда.
Мислите на Дрейк се пръснаха, когато почувства студен повей откъм вратата, която се отвори в горния край на стълбището. Някой слизаше по стълбите. Бяха двама войници, облечени в цветовете на Еър. Той усети опасност и се надигна.
— Искат да се качиш горе — изръмжа единият мъж. Когато го хванаха и го повлякоха по каменните стъпала, в гърдите му избухна болка. Пред очите му се пръснаха безброй ярки звезди и за момент го заслепиха, защото беше прекарал много време на тъмно. Държейки се за ребрата, той успя да си поеме дъх, докато стражите го дърпаха нагоре по стълбите, които водеха към парапета.
— Къде ме водите? — едва успя да изрече Дрейк.
— Господарят ни иска да се качиш на парапета — осведомиха го стражите.
На парапета! Уолдо сигурно е решил да го хвърли отгоре и да го убие. После му се мярна друга мисъл. Ако Уолдо вече нямаше нужда да го държи жив, значи Рейвън е отказала да се върне в Чърк. Макар че това означаваше неговата смърт, Дрейк се успокои от мисълта, че Рейвън е още с баба му и съпругът й няма да се добере до нея.
Разбра колко е грешил, когато стигна до парапета и видя Рейвън, възседнала бялата си кобила, да стои оттатък рова.
12
Дрейк бе обхванат от ужас, какъвто не бе изпитвал досега. Рейвън изглеждаше толкова дребна и толкова уязвима, че той още повече започна да се бои за нея.
— Какво прави Рейвън тук?
— Тя дойде по моя заповед — каза Уолдо. — Но иска да те види, преди да влезе в кулата. Не ми вярва, че съм те оставил жив. Глупаво момиче. Въобразява си, че е твоя спасителка.
Той огледа Дрейк от глава до пети.
— Изглеждаш по-добре, отколкото очаквах. — В думите му имаше планини от презрение, но и явно удивление. — Някои вярват, че си несъкрушим, но всеки си има слабо място. Не разбирам. Не изглеждаш като човек, който би трябвало да е полумъртъв от липса на храна и вода.
— Може би съм несъкрушим — отвърна Дрейк.
— Никой не е непобедим — изсумтя Уолдо. И кимна към един от стражите. — Отведи го напред, да го види неговата курва.
Извлякоха Дрейк до ръба на парапета, откъдето можеха да го видят чак долу. Рейвън закри очи, за да не й блести слънцето, и погледна към него. Загубил всякаква предпазливост, той сви ръце около устата си и извика:
— Бягай, Рейвън! Уолдо не ти мисли доброто. Пази се заради мене.
— Копеле! — изсъска Уолдо, отблъсквайки го настрана. Дрейк падна на колене, но бързо се надигна.
— Сега, след като видя любовника си — викна Уолдо надолу към Рейвън, — можеш да влезеш в кулата. Няма да пострадаш.
На парапета до Уолдо се появи Дъф и сви вежди, като видя, че Рейвън стои долу.
— Та това е Рейвън.
Когато Дъф се появи, Дрейк усети надежда да се надига у него. Макар че Дъф никога не беше показвал особено силен ум, в края на краищата той беше брат на Рейвън и щеше да я защити.
— Уолдо не мисли доброто на сестра ти — предупреди го Дрейк. — Не допускай да й направи нещо.
— Ти не се меси, Дъф — посъветва го Уолдо. — Сестра ти е моя жена, нека се оправям с нея, както сметна за добре.
— Обеща ми да не нараняваш Рейвън — каза Дъф, съвсем изненадващо за Дрейк.
Дъф никога не беше имал решаващата дума за нищо, предпочиташе да следва Уолдо. Дрейк винаги бе смятал Дъф за безмозъчен глупак.
— Нямам намерение да наранявам Рейвън — излъга майсторски Уолдо. — Тя обаче ще бъде наказана. Сложи ми рога. Имам право да търся възмездие. Но искам да те уверя, че тя ще живее, за да ми даде наследник.
Дъф не изглеждаше убеден, но не пожела да спори повече. Дрейк побърза да се възползва от малката си победа.
— На твое място, Дъф, бих внимавал за Уолдо. Рейвън е единствената ти сестра. Доколкото си спомням, другата ти сестра умря при тайнствени обстоятелства, докато беше омъжена за Уолдо. Той даде ли ти задоволително обяснение как една здрава жена е могла да се разболее и да умре толкова бързо?