Пътят на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на мирния воин». Краткое содержание книги:
Когато в края на долната пътека тя се обърна и не пое по убийствено стръмната, тристаметрова пряка пътека, която свързваше горния и долния път, аз си казах на ум една благодарствена молитва. Надолу се тичаше много по-лесно и Джой заговори:
— Дани, Сократ ме помоли да те въведа в нова фаза на тренировки. Медитацията е ценно упражнение. Но в последна сметка ти трябва да отвориш очи и да се огледаш около себе си. Животът на един воин — продължи тя, — не е практика в седнало положение, той е въпрос на движение. Както Сократ ти е казвал — продължи тя, докато завивахме и почнахме по-стръмно спускане, — този път е път на действието — и ти наистина ще трябва да действаш!
През цялото време аз я слушах внимателно, следейки с поглед пътеката.
— Да, разбирам това, Джой — отвърнах аз, — затова именно тренирам гимн… — и вдигнах поглед тъкмо навреме, за да видя как прекрасната й фигурка изчезва в далечината.
Когато по-късно следобед влязох в гимнастическия салон, бях напълно изцеден. Проснах се на дюшека и правих разтягащи упражнения, чак докато не дойде треньорът да ми каже:
— Цял ден ли смяташ да се разтягаш или ще благоволиш да опиташ и някое друго от прекрасните занимания, които сме ти подготвили — ние ги наричаме „гимнастически упражнения“.
— Добре, Хал — засмях се аз.
За пръв път изпробвах някои прости упражнения с премятане, за да изпитам крака си. Едно беше да тичаш, но да се премяташ — съвсем друго нещо. По-сложните премятания оказват над 270 килограма натиск върху краката в момента на оттласкването на тялото нагоре. За първи път от година насам започнах да изпитвам краката си и на батуда. Отскачайки ритмично във въздуха, правех салто след салто.
— О-опа! Е-е-ха!
Партньорите ми на батуда, Пат и Денис, се развикаха:
— Милман, може ли по-леко? Знаеш, че кракът ти още не е оздравял!
Помислих си какво ли биха казали, ако узнаеха, че току-що бях пробягал километри по хълмовете.
Когато вечерта отидох в бензиностанцията, бях толкова преуморен, че едва си държах очите отворени. От хладния октомврийски въздух влязох в офиса, настройвайки се за ободрителен чай и спокоен разговор.
— Ела тук и се изправи пред мен — нареди ми Сократ. — Застани ето така — показа ми той с леко присвити колене, изнесени напред бедра и рамене, изтеглени назад. Протегна ръце напред, сякаш държеше невидима водна топка. — Задръж в това положение неподвижно и дишай бавно, докато ти разкажа някои неща, които трябва да знаеш за правилната тренировка.
Той седна зад бюрото си и ме загледа. Още в самото начало краката ме заболяха и се разтрепериха.
— Колко дълго трябва да стоя така? — простенах аз.
Без да обръща внимание на въпроса ми, той каза:
— Ти се движиш доста добре, Дан, в сравнение с обикновените хора, но въпреки това тялото ти е пълно с възли. Мускулите ти са прекалено напрегнати, а за да се движат, едни напрегнати мускули имат нужда от повече енергия. Така че преди всичко ще трябва да се научиш как да освобождаваш натрупаното напрежение.
Краката ми вече направо се тресяха от болка и изнемога.
— Боли ме!
— Боли те, просто защото мускулите ти са като камък.
— Добре де, показа ми го достатъчно!
Сократ само се усмихна и неочаквано излезе от офиса, като ме остави да стоя така — с присвити колене, целият треперещ и плувнал в пот. Върна се с един жилав сив котарак, който очевидно бе водил доста битки на бойните полета.
— Трябва да развиеш мускули като този котарак, за да можеш да се движиш като нас — каза Сократ, като го галеше зад ушите, а той мъркаше.
По челото ми бяха избили капчици пот. Болката в раменете и краката ми беше много силна. Най-сетне Сократ ми нареди:
— Свободно!
Моментално се изправих и избърсах чело, после разтърсих свободно крайниците си.
— Ела тук и се запознай с този котарак — той мъркаше от удоволствие, докато Сок го галеше зад ушите. — Ние двамата ще ти служим за треньори, нали, писанчо?
Котаракът измяука високо и аз го потупах.
— А сега бавно стисни мускулите на краката му, чак докато стигнеш до костта.
— Може да го заболи.
— Стискай!
Натисках все по-дълбоко и по-дълбоко в мускулите на котарака, докато не усетих костта. Котаракът ме гледаше с любопитство и продължаваше да мърка.
— Сега стисни мускулите на прасеца ми — каза Сок.
— О, не мога, Сок. Не се познаваме достатъчно.
— Хайде, глупчо!
Започнах да стискам и с изненада усетих, че на пипане неговите мускули бяха като на котарака, поддаваха като стегнато желе.