Пътят на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на мирния воин». Краткое содержание книги:
Със Сок се срещахме всяка сутрин, щом изгрееше слънцето. Аз крачех наоколо, а той тичаше на подскоци като газела. С всеки изминал ден ставах все по-релаксиран, а рефлексите ми — светкавично бързи.
Един ден, както тичахме за разгряване, той внезапно спря. Изглеждаше по-блед отвсякога.
— Май по-добре да поседна малко — каза той.
— Сократ, мога ли да направя нещо?
— Да — изглежда му беше трудно да говори. — Просто продължавай да тичаш, Дан. Аз ще кротна малко.
Направих каквото ми каза, но държах под око неподвижната му фигура — както седеше със затворени очи, той имаше горд и изправен вид, но някак си състарен.
От седмици се бяхме уговорили да не се срещаме вечер, така че не отидох до бензиностанцията, но му се обадих да видя как е. Изпитах облекчение, когато Сократ вдигна телефона.
— Как е, тренер? — попитах го аз.
— Направо върха — каза той, — но си наех помощник да ме замести няколко седмици.
— Добре, Сок, пази се.
На следващия ден видях на пистата да пристига тичешком моята заместник-треньорка и направо подскочих от радост. Нежно хванах Джой за ръка, прегърнах я и зашепнах в ухото й, а тя също така нежно ме запокити през глава на поляната. И като че ли това не беше достатъчно унизително, та ме би и на ръгби, после отби всичките бейзболни топки, които й хвърлях, поне на петдесет метра над главата ми. Каквото и да правехме, на каквото и да играехме, тя нямаше грешка и ме караше мен, световния шампион, да се изчервявам от срам — и яд.
Удвоих броя на упражненията, които ми бе възложил Сократ. Тренирах с по-голяма концентрация отвсякога. Ставах в 4:00 сутринта, практикувах тай-чи до изгрев слънце, след това тичах по възвишенията, преди да отида да се срещна с Джой — и така всеки ден. Изобщо не споменавах, че тренирам допълнително.
Носех нейния образ със себе си на лекциите и в гимнастическия салон. Искаше ми се да я видя, да я прегърна, но първо трябваше да я хвана. Засега най-многото, на което можех да се надявам, бе да я победя на собствените й игри.
Няколко седмици по-късно отново тичахме и подскачахме по пистата със Сократ, който вече се бе върнал във форма. Усещах краката си изпълнени със сила и гъвкавост.
— Сократ — казах аз, като ту се затичвах напред, ту се озовавах зад гърба му, играейки на гоненица с него, — досега никога и думичка не си продумвал за всекидневните си навици. Нямам представа какъв си, когато не сме заедно. Е?
Той ми се ухили и скочи на около три метра напред, после заспринтира по пистата. Аз се завтекох след него и се приближих достатъчно, за да ме чува.
— Няма ли да ми отговориш?
— Не — каза той. И въпросът бе приключен.
Когато накрая свършихме с упражненията за разтягане и медитация за тази сутрин, Сократ дойде до мен, прегърна ме през рамо и каза:
— Дан, ти беше волеви и способен ученик. Отсега нататък сам ще си съставяш програмата, прави тези упражнения, които имаш чувство, че са ти нужни. Ще ти дам и една безплатна екстра, защото си я заслужи — ще те тренирам по гимнастика.
Не можах да не се разсмея. Просто не можах да се сдържа.
— Ти мен да тренираш… по гимнастика? Мисля, че този път се надценяваш, Сок — затичах се да се засиля и направих циганско колело, кълбо назад и високо салто с двойно превъртане.
Сократ дойде до мен и каза:
— Знаеш ли, това не мога да го направя.
— Видя ли! — извиках аз. — Най-после открих нещо, което аз мога да правя, а ти — не.
— Обаче забелязах — добави той, — че трябваше повече да изпънеш ръце, когато се оттласкваше за превъртането… а, и главата ти беше много назад при изхвърлянето във въздуха.
— Сок, стари мошенико… прав си — казах аз. Дадох си сметка, че наистина бях извил глава прекалено назад, а ръцете ми трябваше да бъдат по-изпънати.
— Веднъж като пооправим техниката ти, ще можем да поработим и над отношението ти — добави той. — Ще се видим в гимнастическия салон.
— Но, Сократ, аз вече имам треньор, а и не знам дали Хал или другите гимнастици ще се съгласят да се мотаеш из салона.
— О, сигурен съм, че ще измислиш какво да им кажеш.
Положително щях да измисля.
Този следобед, по време на срещата ни преди тренировката, казах на треньора и съотборниците си, че моят ексцентричен дядо от Чикаго, който е бил член на „Търнърс Джимнастикс Клъб“, ми е дошъл на гости за няколко седмици и иска да идва да ме гледа.