Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Няколко дни — отговори евнухът. — Пътят минава през реката и после завива към Агара. Има селище от другата страна на брода. Трябва да спра там за някои неща — подходящи дрехи и така нататък.
Велвет и Се’Недра разопаковаха съдовете за готвене. Русата драснианка погледна Сади и каза:
— Извини ме, но открих някои празноти в плана ти.
— О! И какви?
— Как можем да се представяме за търговци на роби, когато се вижда, че между нас има жени?
— Но винаги има и жени в групите на търговците на роби, скъпа лейди — отговори той и пусна наръч дърва до огнището. — Сигурен съм, че ако помислите малко, ще разберете защо.
— Със сигурност не — отговори Се’Недра.
Сади се изкашля деликатно.
— Ние търгуваме и с робини, не само с роби, ваше величество — обясни той. — А робиня, която се пази от пазачи жени, има по-висока цена.
На лицето й се появи лека червенина.
— Това е отвратително!
— Не аз съм направил света, ваше величество — сви рамене Сади. — Само се опитвам да живея в него.
След като се наядоха, Сади извади едно керамична купа, напълни я с топла вода и си насапуниса главата.
— Има нещо, което искам да те питам, Сади — обади се Силк от другата страна на огъня. — Какво точно направи, че Салмисра е толкова недоволна от теб?
Сади го погледна кисело.
— Всички, които служим на кралицата, сме ужасно корумпирани, Келдар — отговори той. — Всички сме интриганти, мошеници, че и по-лошо. Преди няколко години Салмисра издаде някои наредби, с които да ограничи заговорите и измените в разумни граници — просто за да запази правителството да не се разпадне. Аз престъпих някои от тези граници, всъщност повечето. Сарис разбра за това и отиде да докладва на кралицата. — Той въздъхна. — Толкова бих искал да видя реакцията му, когато тя го е целунала. — Той вдигна бръснача си.
— Защо всички нийсанци си бръснат главите? — попита Се’Недра.
— В Нийса има много насекоми, ваше величество, а косата е отлично място да си правят гнезда.
Тя го погледна учудено и ръката й несъзнателно докосна медните й къдрици.
— Не би трябвало да се тревожите толкова — усмихна се той. — Повечето от тях през зимата спят.
След няколко дни пътят, по който вървяха, започна да се изкачва по един хълм и скоро излязоха от джунглата. Влажният хлад, идващ от блатата на Нийса, изчезна и времето приятно се затопли. Наближаваха източната граница. Реката ставаше все по-бистра.
— Почти стигнахме — каза Сади и ги поведе към един срутил се каменен мост. Зелената вода буйно течеше през камъните и се пенеше. Малко по-надолу от падналия мост имаше плитчина, където под ромолящата вода се виждаха камъни, бляскащи на слънцето. До нея водеше добре отъпкана пътека.
— А пиявиците? — попита Силк и се взря подозрително във водата.
— Водата е много бърза за тях, принц Келдар — отговори Сади. — Телцата им са твърде меки, за да издържат блъскането по камъните. — Той ги поведе през клокочещата вода.
— Селището, за което споменах, е точно пред нас — каза той, когато преминаха реката. — Ще ми е нужен около час да взема това, което ми трябва.
— Ние ще те изчакаме тук — каза Белгарат и слезе от коня си. — Отиди с него, Силк.
— Мога да се справя и сам — протестира Сади.
— Сигурен съм, че можеш. Нека го наречем предпазливост.
— Какво ще обясня на продавача, като види с мен драснианец?
— Излъжи го. Знам, че можеш да бъдеш убедителен.
Гарион слезе от коня и тръгна към брега. Това бяха хората, които обичаше най-много на света, но някак си не издържаше закачките им. Знаеше, че те не значат нищо, но му се струваше, че по някакъв начин отразяват тяхното безчувствие към личната му трагедия, и което бе по-важно, към трагедията на Се’Недра. Той спря и загледа реката с невиждащи очи. Щеше да се радва да се махне от Нийса. Не беше само лепнещата кал, вонята на блатата, даже не и летящите облаци от насекоми. Поради някаква необяснима причина Гарион искаше да види широки пространства, а тъмните дървета спираха погледа му и това страшно го дразнеше.
След час Силк и Сади се върнаха. Драснианецът беше гневен.
— Това е най-обикновена измама, принц Келдар — меко протестираше Сади. — Ние няма да имаме роби наистина, така че няма да се наложи някой да носи това.
— Даже идеята за това е унизителна.
— Какво става? — попита Белгарат.
Сади сви рамене.
— Купих няколко вериги и пранги. Келдар не одобрява това.
— Както и камшиците — добави Силк.
— Вече ти обясних това, Келдар.