Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Знам.
— Кажи ми нещо за Негапатнан.
— Пристигнал е снощи в бунгалото.
— Знам, нищо не убягва от погледа ми. Къде са го скрили?
— В подземието.
— Знаеш ли къде е то?
— Още не, но ще разбера. Знам, че има много дебели стени и че един въоръжен сипаи пази ден и нощ пред вратата му.
— Знаеш повече отколкото очаквах и трябва да ти кажа, че си мъж намясто.
— Ловецът от Черната джунгла е по-силен и по-хитър, отколкото си мислиш — отвърна индиецът Сарангуи.
— Знаеш ли дали Негапатнан е проговорил?
— Не знам.
— Ако този човек проговори, загубени сме.
— Не му ли вярваш? — попита Сарангуи с леко ироничен глас.
— Вярвам му, защото Негапатнан е велик вожд и неспособен да ни предаде. Но капитан Макферсън знае как да измъчва пленниците си. Но нека се върнем на думата си.
Челото на Сарангуи се свъси и той леко трепна.
— Говори — каза той с глух глас.
— Знаеш ли защо те повиках?
— Предугаждам. че е…
— За Ада Ксришан.
При това име мрачният поглед на Сарангуи угасна, влага изби изпод клепачите му и дълбока въздишка излезе от побледнелите му устни.
— Ада!. . Бедната моя Ада!… Говори, Кугли, говори, аз тъй много страдам.
Кугли погледна индиеца, превит и стиснал челото си. Жестока, сатанинска усмивка бързо премина по устните му.
— ТремалНаик — каза с гробовен глас, — спомняш ли си ношта, в която те заловихме в пещерата, теб, Ада и махарата?
— Спомням си я — отвърна с глух глас Сарангуи, сиреч ловецът ТремалНаик.
— Ти беше в ръцете ни, Достатъчна бе една дума на Суйодхана, за да сте отдавна и тримата под земята.
— Знам, но защо ми припомняш онази нощ?
— Трябва да ти я припомня.
— Тогава говори бързо, не ме карай да страдам. Кръв тече от сърцето ми.
— Ще бъда кратък. Тхугите произнесоха смъртната ви присъда: ти трябваше да бъдеш удушен, Девата на пагодата трябваше да се изкачи на кладата, а Камамури да умре сред змиите. Суйодхана бе този, който се възпротиви. Ти бе доказал, че си храбър и умен мъж, и той те помилва, ако се съгласиш да служиш на нашата секта.
— Продължавай.
— Но ти обичаше онази жена, на име Ада. Трябваше да ти я отстъпим, за да имаме верен съюзник. Сега нашата богиня Кали ти я предлага.
ТремалНаик подскочи и лицето му се преобрази.
— Истина ли е това, което казваш?
— Да, истина е — рече Кугли, като наблегна на всяка дума.
— И ще стане моя съпруга?
— Да, ще стане твоя съпруга. Но тхугите искат нещо от теб.
— Каквото и да е, приемам. За моята годеница съм съгласен да подпаля цяла Индия.
— Ще трябва да убиваш.
— Ще убивам.
— Ще трябва да спасиш и някои хора.
— Ще ги спася, дори да трябва да нападна сам цял град.
— Добре тогава, чуй ме.
Извади от пояса си някаква хартия, разгъна я и няколко минути внимателно я гледа.
— Тхугите — каза, — ти знаеш, обичат Негапатнан, който е смел, предприемчив и силен. Искаш ли твоята Ада? На първо място освободи Негапатнан, после… Суйодхана иска нещо друго от теб.
— Говори — каза ТремалНаик и неволно потръпна. — Слушам те.
Кугли не отговори веднага. Втренчи странен поглед в ловеца.
— Е, и? — заекна ТремалНаик.
— Суйодхана отстъпва годеницата ти при условие че убиеш капитан Макферсън.
— Капитана…
— Да, Макферсън — заключи Кугли с жестока усмивка.
— Само при това условие ли ще получа Ада?
— Само.
— А ако откажа?
— Не ще можеш повече да я обичаш. Девата на пагодата ще се качи на кладата, а Камамури ще умре сред змиите. И двамата са в наши ръце. Какво решаваш?
— Животът ми принадлежи на Ада. Приемам.
— Имаш ли вече някакъв план?
— Не, но ще измисля нещо.
— Послушай ме, първо освободи Негапатнан.
— Ще го освободя.
— Ние ще те пазим. Ако имаш нужда от помощ, ела при мен.
— Ловецът от Черната джунгла ще мине и без тхугите.
— Както искаш, а сега можеш да си отиваш. ТремалНаик не помръдна.
— Какво има? — попита Кугли.
— Не мога ли да видя гази, коя го обичам?
— Не.
— Непреклонни ли сте?
— Изпълни задачата си, после… онази жена ще бъде твоя съпруга. Отивай, ТремалНаик!
Угрижен, ТремалНаик се запъти към изхода.
— Почакай… — каза удушвачът, точно когато оня прекрачваше прага.
— Какво искаш?
— Не забравяй, че ние държим на смъртта на капитан Макферсън.
V. Бягството на тхуга
Звездите избледняваха, когато ТремалНаик, още разстроен от разговора си с удушвача, стигна до бУнгалото на капитана. Сержант Бхарата се бе облегнал на вратата и се прозяваше, като вдишваше дълбоко свежия утринен въздух.
— Здравей, Сарангуи! — викна му. — Откъде идеш?