Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Това повикване рязко откъсна ТремалНаик от мислите му. Обърна се да види дали тигърът е след него, но умното животно бе останало в края на джунглата. Достатъчно бе един незабележим знак на господаря му, за да изчезне сред тръстиките.
— Откъде идеш, смели ловецо? — попита го пак Бхарата, тръгнал да го посрещне.
— От джунглата — отвърна ТремалНаик и бързо си даде весел вид.
— Нощем, и то сам?
— Защо не?
— А тигрите?
— Не се страхувам от тях.
— А змиите и носорозите?
— Не им обръщам внимание.
— Знаеш ли, че теб не ти липсва смелост?
— Знам.
— Срещна ли някой?
— Тигри, които не посмяха да ме доближат.
— А хора? ТремалНаик трепна.
— Хора ли? — престори се на изненадан. — Какви хора могат да се срещнат посред нощ в джунглата?
— Има, има, Сарангуи.
— Не ти вярвам
— Чул ли си да говорят за тхугите?
— Удушвачите ли?
— Да, ония, които използуват копринено ласо.
— И ти смяташ, че са тук? — попита ТремалНаик с престорена уплаха.
— Да, и ако попаднеш в ръцете им, ще те удушат.
— Но защо са тук?
— Знаеш ли кой е капитан Макферсън?
— Все още не.
— Най-върлият враг на тхугите.
— Разбирам.
— Във война сме с тях.
— И аз ще участвувам в нея. Мразя тези престъпници.
— Няма да откажем помощта на смелчага като теб. Ще дойдеш с нас в джунглата при нашите акции, а засега ще те поставя на стража пред един удушвач, който падна в наши ръце.
— Така ли? — възкликна ТремалНаик, който не успя да сподави радостната нотка в гласа си. — Имате пленник хуг?
— Да, един от вождовете.
— Как се казва?
— Негапатнан. Ти си силен и смел, и на теб няма да ти избяга.
— Убеден съм. С един юмрук ще го обезвредя — каза ТремалНаик.
— Ела на терасата. След малко ще видиш Негапатнан и може би ще се нуждаем от твоята смелост.
— За какво по-точно? — попита ГремалНаик неспокоен
— Капитанът ще прибегне до някои насилствени средства, за да го накара да говори.
— Разбирам. Ще стана тъмничар, а при нужда — инквизитор.
— Много си прозорлив. Ела, приятелю.
Влязоха в бУнгалото и се качиха на терасата. Капитан Макферсън вече беше там и пушеше цигара, удобно излегнат в малък хамак от кокосови нишки.
— Носиш ли ми новини, Бхарата? — попита.
— Не, капитане, но ви водя един непримирим враг на тхугите.
— Ти ли, Сарангуи, си този враг?
— Да, капитане — отвърна ТремалНаик с естествена нотка на омраза в гласа си.
— Бъди добре дошъл тогава. Ще бъдеш един от нашите.
— Надявам се.
— Предупреждавам те, че има риск за живота.
— Щом го залагам при лова си на тигри, мога да го рискувам против хората.
— Смел си ти, Сарангуи.
— Не се хваля, капитане.
— Как прекара нощта Негапатнан? — попита Макферсън. обръщайки се към сержанта.
— Спа като човек с чиста съвест. Този човек има железни нерви.
— Ще се огъне. Иди го доведи, ще започнем веднага разпита. Сержантът се обърна на токовете си и малко след това се върна с Негапатнан, здраво вързан.
— Е, драги мой — попита капитанът саркастично, — как прекара нощта?
— Струва ми се по-добре от теб — отвърна удушвачът.
— И какво реши?
— Да не говоря.
Ръката на капитана се спусна по дръжката на сабята.
— Все еднакви ли са тия влечуги? — кресна.
— Така изглежда — рече удушвачът.
— Не бързай. Казах ти, че разполагам с ужасни средства.
— Но не достатъчно ужасни за един тхуг.
— Мъчения, пред които ще предпочетеш смъртта.
— Нищо не са пред нашите.
— Ще видим, когато започнеш да се гърчиш.
— Можеш да почнеш веднага.
Капитанът прибледня, после червенина заля лицето му.
— Значи не искаш да говориш? — попита го с глас, задавен от гняв.
— Не, няма да говоря.
— Това ли е последният ти отговор? Внимавай…
— Последният.
— Добре, ще действуваме. Бхарата… Сержантът се приближи.
— Има ли подземието стълб?
— Да, капитане.
— Ще вържеш този човек за стълба и когато съня го надвие ще го държиш буден с убождания от игла. Ако до три дни не проговори, ще го бичуваш, докато го превърнеш на пихтия. Ако още се инати, ще сипваш, капка по капка, вряло масло върху раните му.
— Имайте доверие, капитане. Сарангуи, ела да ми помогнеш. Сержантът и ТремалНаик извлякоха удушвача, който прие присъдата си без един мускул да трепне на лицето му.
Спуснаха се по виещата се стълба и влязоха в нещо като широко мазе, със сводове, осветено от малко прозорче с яка желязна решетка, високо на стената По средата се издигаше стълб, на който завързаха удушвача. До него Бхарата постави три-четири дълги игли с остър връх.