Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » По границите на Далечния запад
По границите на Далечния запад - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

По границите на Далечния запад

Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:

За ония, които са повярвали на историите на Салгари, той несъмнено е бил човек на приключението, прекосил морета, убивал тигри в Индия, претърпял корабокрушение в Малая. Всъщност животът на Емилио Салгари преминал изцяло около едно писалище. Още докато бил жив — разказва биографът му Роберто Антонето — се появили стотина мними Салгариевци, които пишели истории в негов стил и ги издавали под свое име. Имало и заемки, които само леко променяли имената на героите и местата, описани от Салгари. Двама от тях заслужават да бъдат споменати: племенникът на Колоди, авторът на Пинокио, и внукът на Гарибалди. За много от тези случаи говорят безкрайните процеси, които истинският Салгари водил с издателитеизмамници.
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 84
Перейти на страницу:

Както казахме, Червен Облак не помръдна. Впрочем, като вожд и съпруг, не беше редно да проявява каквато и да била любезност към жена си, особено в присъствието на други — славата му на боец можеше да пострада. Изчака Яла да скочи от коня и да се сбогува с Лява Ръка, после влезе в шатрата, оставена й на разположение и седна спокойно пред огъня, като отново запали лулата на мира, която не бе имал време да допуши. Яла го последва мълком и остана права, увита в своята великолепна пелерина, която сигурно бе отнела двегодишен труд. Червен Облак продължаваше да пуши и да се обвива в гъст дим, без да отрони дума.

Яла изчака доста минути, като изразяваше яда си с гневни мълнии, излитащи от черните й очи, които сега приличаха на два разгорени въглени, накрая каза с едва прикрито усилие да се овладее:

— Къде са?

Червен Облак пусна замислено нова струя дим, разпали огъня без да бърза и на свой ред попита:

— Кои?

— Децата на бледоликия.

— На първия ти мъж ли?

— Натоварих те да намериш Лява Ръка, за да ги предаде както и да бдиш върху Нощна Птица и Минехаха. Узнах, че синът ми не е успял да премине Прохода на смъртта и е бил застрелян от доброволците на полковника, но също разбрах, че ти — по-опитен и по-късметлия — си успял да се скриеш в прерията.

— Вярно е — каза Червен Облак. — Понякога Гарваните са по-хитри и по-късметлии от сиусите.

— И така, къде са децата на полковника?

— А… жена ми много бърза — отвърна Гарванът, като отново запали лулата и продължи да пуши.

— Какво искаш да кажеш? — попита Яла и свъси вежди.

— Че, за да се доведат някои начинания до добър край, е нужно време.

— За кого?

— Както за Гарваните, така и за сиусите и арапахите.

— Още ли са на свобода децата на полковника? — крясна Яла с жесток глас.

— Аз още не съм ги виждал.

— Но какво прави от деня, в който напусна нашия лагер в Ларамските планини с Нощна птица и Минехаха?

— Само препусках сред урагани и пожари, навсякъде преследван и взет на прицел. От кога мислиш, че съм тук?

— Не съм дъщеря на магьосник, а на велик вожд.

— Тогава ще ти кажа, пристигнах малко след залез, след като уморих коня си до смърт.

— Значи асиендата и още непокътната?

— Така ми се струва — отвърна с обичайната си отпуснатост Червен Облак, като продължи да пуши.

— А Лява Ръка какво направи?

— В името на Маниту!… Досега само събира скалпове на бледолики, все в очакване на заповедите на съюзниците, за да тръгне в бой към местата, от където изгрява слънцето.

— И нищо повече?

— Струва ми се, че страшните сиуси на моята жена не са направили повече.

— Лъжеш се! — извика Яла и пусна с грубо движение на земята пелерината си. — Искаш ли доказателство?

— Дай ми го — отвърна Червен Облак.

Яла повдигна навоя от кадифе на левия си крак и показа своя мокасин от бяла кожа, украсен по външния си шев със синкави, къси човешки коси, които изглежда бяха скалпирани само преди няколко дни.

— Виждаш ли? — попита го.

— Виждам — отвърна Червен Облак. — Това е скалпът на човек, надхвърлил средна възраст.

— Знаеш ли на кого принадлежи?

— Казах ти, на бял човек.

— На първия ми мъж.

— На полковника!…

— Да.

Червен Облак вдъхна дим повече от друг път, проследи с разсеян поглед сините кръгчета, които се издигаха към отвора на шатрата, и каза просто:

— Аха…

— Сега разбра ли ме? — попита Яла след няколко мига на мълчание.

— Слухът на Гарваните не е нито по-добър, нито по-лош от този на сиусите, така че както ти чу моите думи, така и аз чух твоите.

Яла трепна от гняв, но бързо се овладя.

Червен Облак продължи да пуши, като се преструваше, че не я забелязва, но тя не сваляше поглед от него.

— И нищо ли няма да ме попиташ за полковника, дори това дали е още жив или мъртъв? — попита ужасната жена.

Червен Облак отдръпна устните си от мундщука на лулата и прикова поглед към едно глинено шише, окачено на един от прътите.

— Жаден съм — каза. — Там вътре трябва да има огнена вода и понеже Лява Ръка, като истински брат, остави на мое разположение всичко намиращо се в шатрата, ще се възползувам. Над онази ракла има две чаши, напълни ги.

— На мен ли казваш това? — попита Яла, разтреперана.

— На теб.

— На една бойкиня?…

Червен Облак я погледна със студен поглед, в който се четеше дълбока злоба и каза:

— Да не би да не си моя жена? Кой съм аз? Трябва ли да ти напомням, че съм ти съпруг? По дяволите, дай ми да пия! Нито съм роб, нито метис, а вожд на голямото племе Гарвани. Казах!

Гласът полека-лека се оживи и прие застрашителен тон, докато лявата му ръка затърси дългата дръжка на неговото мачете.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)