По границите на Далечния запад
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: delle avventure nel far west #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По границите на Далечния запад». Краткое содержание книги:
Но що за личност бил този „писарушка“ Салгари? Защо подписвал писмата си до своята годеница „Твоят див малаец“? Защо пред домашния си лекар, който го лекувал от малария, се кълнял, че прихванал болестта в Индия? Каква нужда е изпитвал да се показва на балкона, преоблечен като пират, когато минавали ученички край дома му на „Корсо Казале“ в Торино, или да се дуелира със синовете си на двора, както твърдели съседите? Това дало повод на един виден психиатър. като се посъветвал с биографа на Салгари, да определи „казуса Салгари“ като характерен случай на митомания.
Още от младини Салгари страдал от болезнена амбиция, но света му се изплъзнал, всичко му убегнало. Опитал се да стане боксьор, колоездач, фехтовач, ала без успех. Скъсали го и на изпитите в морското училище в Триест. Затова героят, какъвто той не е могъл да стане, става действуващо лице в романите му. Така се родили Черният Корсар, Сандокан, Янец, ТремалНаик. Мариана. Йоланта и други. Героите на Салгари са красиви и снажни (а самият той бил висок метър и шестдесет), обладаващи необикновена сила (в противовес на заключението „слаботелесен“ на комисията на морското училище). Не му оставало друго освен да си измисли свой свят, да се превъплъти в своите герои. Романистите на английската и френската приключенска литература били до един пътешественици, обиколили по няколко пъти света. Бедният Салгари трябвало сам да придобие своя опит на пътешественик, тъй като никога не му се удало да напусне Торино. От градската библиотека, където отивал всяка сутрин, мъкнел в къщи десетки ситно изписани листове с имена на екзотични растения и животни, на географски описания и исторически справки. „Пътешественикът с бомбе“ можел да се придвижва в коя да е част на света, вещо и убедително да разказва както за морето и пиратските кораби, така и за джунглата, прерията или Северния полюс. Бил също така винаги готов да откликва с нов роман на всяко по-голямо политическо събитие: още незавършила испано-американската война за Куба, излязъл романа му „Капитанката на Юкатан“, тунизийското въстание било последвано от „Разбойниците от Риф“. Понякога фантазията му направо изпреварвала събитията, какъвто бил случаят с книгата му „Сред ледовете“, конфискувана от властите, понеже описвала досущ правителствения проект за полярна експедиция.
Наречен „италианският Жул Верн“, Салгари (1863–1911) оставил богато литературно наследство: осемдесет романа и сто й тридесет разказа. Плодовете на невероятната си фантазия изливал в своите съчинения, които били развлекателно и познавателно четиво за четири поколения. Огромното му творчество се разделя на четири поредици: Малайските пирати, Корсарите, Далечният Запад, Африкански и източни приключения.
В миналото Салгари е издаван у нас в подборен превод и на брошури, които далеч не са могли да го представят в истинския му ръст на голям приключенски автор.
След успеха на „Черният корсар“, който излезе през 1981 г. през тази година издателство „Отечество“ ще предложи на своите млади читатели освен настоящата книга, още „Тайните на черната джунгла“ и „Последната битка на Сандокан“, всяка една от които най-ярко представя отделните поредици на Салгари. Така едно голямо и забравено творчество през последните четиридесет години у нас ще намери отново мястото си сред другите творби за приключения и пътешествия.
Божан Христов
— Лагерът на арапахите! — възкликна. — Още малко, приятелю, едно последно усилие и ще те оставя спокойно да умреш на меката трева. крясна Но конят не помръдна. Подгънал предните си крака, треперящ и облян от пот, той клатеше глава, сякаш галеше върховете на високите треви, обляни в роса.
— В името на всички зли нощни демони, върви!
Червен Облак яростно и ритна с все сила животното в хълбоците.
Конят рязко подскочи, после обърна бавно глава към господаря си, сякаш му отправяше с очи, забулени от смъртта, последен упрек и рухна тежко на земята.
Опитен ездач, Червен Облак веднага скочи от него, избегвайки по този начин да си счупи някой крак или да остане под туловището на коня.
— Ех, рано или късно все щеше да свърши — рече, — но хубаво щеше да е да ме закара няколко мили по-напред.
Метна на гърба си карабината и тръгна, докато конят му издъхваше.
Бе изминал едва двеста крачки, когато изведнаж се появиха сенки сред високата трева и той изведнаж се видя в обръч от дванадесетина копия и карабини.
— Стой! — викна един властен глас.
— Не мърдам — отвърна Червен Облак и скръсти ръце.
— Къде отиваш?
— Търся Лява Ръка, великия вожд на арапахите.
— Кой те праща?
— Яла.
— Силната жена, която предвожда сиусите?
— Да, съпругата на Червен Облак, някогашният вожд на Гарваните.
— Неин пратеник ли си?
— Самият Червен Облак съм.
Мъжът, който дотогава го разпитваше и стоеше прикрит сред тревата, зад няколко бойци, които държаха оръжието си насочено, изскочи и каза:
— Аз съм Лява Ръка, вожд на арапахите. На съпруга на Яла, поздрав! Време беше двамата велики вождове да се срещнат. Запалете факли!
След няколко мига тъмнината, която заобикаляше Червен Облак бе разпръсната от силната светлина на пет-шест факли от борина, които неколцина бойци бяха побързали да запалят.
Лява Ръка великият вожд на арапахите, които със своите набези си беше спечелил страшна слава не само в Утах, но и отвъд мексиканските граници, приближи към съпруга на Яла с протегнати ръце.
Страшният боец, който винаги беше трън в очите на белите от Далечния Запад и по-късно щеше да попадне в железната клопка на американския полковник Чивингтон, командир на 3-и полк доброволци от Колорадо, беше човек с великански форми, годен да се бори и със сива мечка от Скалистите планини, та дори да я надвие. Тялото му, голо до кръста, носеше безброй белези, които човек можеше да вземе за татуировка, но това бяха удари от нож, томахавки и куршуми в повече от сто сражения, отблъснати или спечелени. Главата му беше украсена със стрък паунови пера, прихванати от широк златен обръч, но перата продължаваха и по гърба му, достигайки почти до земята. Прасците му бяха обвити в мексикански велурени гети, разтворени долу, за да се виждат мокасините от бродирана кожа и украсени по шевовете с руси, кафяви и черни човешки скалпове, изтръгнати от победените врагове.
— Да не би моят брат да иска да ме заблуди? — попита боецът, след като внимателно огледа Червен Облак, който с костюма си на златотърсач можеше да събуди известно съмнение.
— Казах ти, че ме праща Яла, а Яла е моя жена — отвърна Червен Облак. — В прерията всички знаят, че от много години тя е омъжена за вожда на Гарваните.
— И ние знаем това, но досега не бях те срещал, братко, а и не носиш дрехите на любимите синове на Великия Дух.
— Облякох тези дрехи, за да мога да пътувам с последните кервани на бледоликите.
— Хитър си и предпазлив, и такива трябва да са всички велики вождове, били те сиуси, шайени или арапахи. Нека моят брат ме последва и приеме гостоприемството на вожда на арапахите. В моята шатра ще можем да се разговорим.
— Готов съм да те придружа, макар че конят ми умря.
— На арапахите не липсват мустанги.
Размени с бойците си полугласно няколко думи, след което предложи на Червен Облак един прекрасен черен кон с бляскав косъм като коприна, оседлан по мексикански и каза:
— Вчера го яздеше един златотърсач, когото изненадах на няколко мили от тук и скалпирах. Ако моят брат се вгледа, ще види скалпа, закачен все още на седлото.
Коне и бойци се раздвижиха, някой ловко се метнаха на седлата, и стиснаха островърхите си копия.
Лява Ръка даде още някои нареждания на хората си, които трябваше да останат в засадата, после отпусна юздите на жребеца си — един едър, петнист кон, който приличаше на този на съветника и каза на Червен Облак:
— Лагерът е наблизо и скоро ще стигнем.
Отрядът бързо потегли, тъй като конете бяха добре отпочинали. След като преминаха много тераси, обрасли с разкошни борове и дъбове, стигнаха до лагера на индианците, състоящ се от стотина и повече шатри с коническа форма, разположени в полукръг и годни да поберат не по-малко от петстотин бойци.