Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Кристофър се усмихна.
— Както изглежда, господин Харли е предоставил прахоляка и потта на наемните си работници.
— Човек не може да управлява ранчо само като седи в салона и се възхищава на хубавите си мебели!
— Повечето притежатели на земя в Англия и Европа правят точно това и се справят успешно от стотици години. — Но Ранчо дел Рио се намираше в неразработен район. Кристофър се питаше дали бе възможно ранчото да се ръководи от Англия — мисъл, която не му бе минавала през ум до този момент.
— Радвам се, че Луиза ще пристигне тук след няколко седмици — каза Маги. — Когато семейство Харли си отиде, къщата трябва да се превърне в прилично място за живеене. Защото сега изглежда като… като…
— Почти като малка извънградска къща в Англия.
Маги направи гримаса.
— Така ли изглеждат къщите в Англия?
— Те са определено с по-богата украса — обясни Кристофър.
Маги сбърчи нос.
— Кой ще иска да живее с всички тези труфила и джунджурии! — възкликна тя.
За разлика от повечето ферми на Запад, в Ранчо дел Рио се сервираха обичайните три хранения на ден, поне що се отнася до семейство Харли и обслужващия персонал в къщата. Вечерята беше точно в седем и Маги предполагаше, че тук всички се преобличат като в изисканите домове на висшите класи в Денвър. Оказа се, че е права. Теодор Харли и неговият син Тод ги посрещнаха в трапезарията в бели ленени ризи, жилетки с копринени предници, добре ушити сака и официални панталони. Маги беше доволна, че си бе взела една вечерна рокля от винена коприна, която подчертаваше червените отблясъци в косите й и нейната бяла като слонова кост кожа: А що се отнася до Кристофър — е, никой не може да надмине един английски лорд, когато се отнася до външния вид, реши Маги. Сакото стоеше като излято на широките му рамене. Бялата ленена риза контрастираше на тъмната му кожа й косите му. Ръбовете на панталона му бяха безупречни, сякаш изобщо не са били в пътна чанта. Маги беше много горда, че той е неин съпруг.
— Извинете ни, че не бяхме тук, за да ви посрещнем — каза Теодор, когато всички седнаха на масата и слугите сервираха супата от патица. — Вие навярно разбирате, че при сегашните обстоятелства се налага да привърша някои работи, преди да си отида. Госпожо Талбът, господин Талбът, да ви представя моя син Тод.
Тод седна с Маги от едната страна на голямата маса за хранене, Теодор и Кристофър се разположиха срещу тях. Тод отправи към Маги очарователна усмивка.
— Не мога да кажа, че загубата на ранчото ме радва, но вашата прелест намалява болката от тежката ситуация.
Маги усети как Кристофър леко се стегна и очите й заблестяха.
— О, благодаря ви, господин Харли. Мога ли да ви наричам Тод? Малко е объркващо да се обръщам към вас и към баща вие „господин Харли“.
— Наричайте ме Тод, моля. Всъщност — той се засмя приветливо — можете да ме повикате, с каквото име желаете и аз веднага ще дотичам, красива госпожо.
— О, вие ме ласкаете! — Маги срещна с невинна усмивка мрачния поглед на Кристофър. На съпруга й нямаше да му навреди, ако види, че други мъже я намират за привлекателна, каза си тя.
След патешката супа поднесоха печено говеждо с картофи, моркови и лук. Храната беше отлична, но това не подобри настроението на Кристофър. Той разговаряше с Теодор със сдържана учтивост, но на лицето му бе изписана гранитна твърдост, каквато Маги не бе виждала никога преди това. Тя предположи, че е мрачен, защото седи на една маса с човека, измамил брат му. Всеки американец, в чиито вени тече истинска кръв, в подобна ситуация отдавна би разбил носа на Харли, дори би му теглил куршума. Англичаните бяха много цивилизовани, що се отнася до отмъщението. Маги не разбираше тези неща, но усещаше, че галантното отношение на Тод към нея правеше Кристофър още по-мрачен. Тя се наслаждаваше на всеки миг от неговата ревност и приветливо продължаваше да разговаря с красивия и забавен Тод, докато съпругът й кипеше от яд от другата страна на масата. Тод беше дяволски привлекателен със своите сини очи, къдрави кафяви коси и класически приятни черти на лицето. Вниманието и възхищението му към Маги бяха балсам за наранената й гордост. Тази вечер й харесваше повече от всичко, което се бе случило последните няколко седмици! Всъщност… не съвсем всичко, призна тя пред себе си.
— Как ти се сториха? — Теодор Харли се настани на кожения стол зад бюрото в библиотеката. Беше късна нощ и гостите им се — бяха оттеглили за сън в отделните си спални. Теодор се държеше като собственик, който няма никакво намерение да се изнася от ранчото.