Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Завладяването на пясъчната пустиня означава същевременно и това, че най-суровата и най-нравствената секта на исляма, уахабитите, налагат господството си над пясъка. Сектата Уахабити е основана през XVIII век от някой си Мохамед ибн Абдул Уахаб, религиозен реформатор. Същността на неговото учение е, че трябва да бъдат отхвърлени всички суеверия, обичаи и други подобни, които с векове замъгляват оригиналните религиозни тези на пророка Мохамед. Трябва да се върнат към корана, който според религията Аллах сам е диктувал на Мохамед. Според корана трябва да се живее строго, да се избягват всякакъв лукс, скъпите дрехи, тютюнът и спиртните напитки и всякакво друго влияние. Към 1750 година Абдул Уахаб получава подкрепата на прародителя на Ибн Сауд, тогавашния саудитски племенен вожд, и в действителност уахабитската реформация избухва от дълбочината на пустинята. Дотолкова силно, че турският султан нарежда на владетеля на Египет, принадлежащ по това време на турската империя, да разгроми съюза между уахабитите и саудитите. След продължителна и тежка война в пустинята египетските армии отблъсват атакуващите под зеленото знаме на пророка саудитски бойци, а също така ограничават и влия-нието на уахабитската секта на малка територия. След това следва нападението на Ибн Рашид и заточението на саудитската фамилия.
Сега след успешното нощно нападение на Ибн Сауд и 40-те бойци срещу Риад положението се променя. На прага на Първата световна война отново се развява зеленото знаме на уахабитите над пясъчното море във вътрешността на Арабския полуостров.
По това време англичаните започват да се съобразяват със съществуването на фамилията Сауд. На първо място, затова, че след избухването на Първата световна война турската империя става съюзник на Германия и Австро-Унгария. Английското външно министерство и тайната служба решават че под лозунга за независимост арабските племена трябва да се разбунтуват срещу турците. Английската тайна служба изпраща двама агенти на арабска територия. В лагера на Ибн Сауд пристига капитан Шекспир (той няма нищо общо с писателя на драми и в края на името му липсва буквата „е“: Shakespeare).
На крайбрежните територии и преди всичко в свещения град Мека се озовава Лорънс, по-късно станал легендарен полковник. На тези територии господар е Хюсеин, който носи титлата „шерифът на Мека“. (Неговите потомци впрочем стават владетели на Йордания.) Хюсеин е арабин, коренно различен от Ибн Сауд. В сравнение със саудитите, живеещи суровия живот на бедуините в пустинята и привърженици на строгото учение на уахабитите, той е изискан, живее в разкош и принадлежи към арабските благородници, които поддържат непрекъснато връзка с двора на султана. В Лондон недвусмислено смятат Хюсеин за „човек на бъдещето“ и за техен истински съюзник. Това показва и фактът, че Шекспир купува за 5000 фунта месечно подкрепата на Ибн Сауд, който държи под своя власт цялата вътрешна територия на Арабския полуостров. А в същото време полковник Лорънс плаща 20 000 фунта месечно на Хюсеин, шерифа на Мека. До октомври 1917 г., почти до края на Първата световна война, изглежда, че Хюсеин ще стане господар на Арабия. Полковник Лорънс като офицер на английската тайна служба язди в арабски дрехи начело на армиите на шерифа на Мека и на път към Палестина завладява големи територии от турците. Когато Лорънс по пътя за Палестина стига в град Акаба, шерифът се провъзгласява за „крал на Арабия“.
През следващите няколко години след Първата световна война положението не се променя. Ибн Сауд дълго време се колебае дали да рискува и нападне Мека.
В края на 1925 г. уахабитските конници потеглят към Мека. Те първо нападат богатия планински курорт град Тайф, намиращ се на 60 километра от свещения град. Задигат всичко, което може да се вземе, и съ-сичат 400 души. Хюсеин е още в Мека, в двореца си, но вече знае, че е загубил господството си над Арабия. Начело на един керван той тайно се скрива в пристанището на Акаба и англичаните го пренасят на остров Кипър. Неговият син Абдулах става първият владетел на кралство Йордания.