Свръхбогатите (История на големите имущества)

Историята започва с това, че един английски авантюрист на име Франк Холмс през 1923 г. за няколко хиляди фунта получава разрешение от Ибн Сауд да търси петрол. Проучванията му обаче завършват с неуспех. Холмс напуска Саудитска Арабия и продължава да сондира на Бахрейнския остров. В продължение на около пет години изследванията му и тук не дават резултат. Големите петролни монополи „Стандард Ойл“ в ръцете на фамилията Рокфелер и ръководеният от Детердинг англо-холаднски „Ройъл Дъч Шел“ през тези години се борят за разпределянето на „света“, по-точно казано, за разпределянето на петролната търговия и затова Бахрейн и саудитската пясъчна пустиня не ги интересуват много.

Положението се променя донякъде едва тогава, когато Рокфелер и едно от дъщерните му предприятия — „Стандард ойл ъф Калифорния“, срещу 50 000 долара получават правото да търсят петрол и след пет безуспешни години черното злато извира изпод земята на острова. В очите на геолозите това увеличава вероятността, че и под пясъците на саудитци също се крие петрол. Англичаните се „събуждат“. Компанията „Бритиш Петролиъм“, голяма част от която се намира в държавни ръце, изпраща свои специалисти, за да преговарят с Ибн Сауд (който е не само крал, но едновременно и собственик на всички съкровища в страната) за купуването на една концесия.

По странен начин англичаните се сблъскват с един свой бивш агент, изпратен още през 1917 г. в Саудитска Арабия. Името му е Филби и навремето те му поставят задача да разубеди Ибн Сауд да не напада шерифа на Мека. Филби е странен човек, той чувствува необяснимо влечение към бедуинския живот. Той не изпълнява задачата, скарва се с английската шпионска служба. Сприятелява се с Ибн Сауд и приема мохамеданската религия.

Сега, когато агентите на „Бритиш Петролиъм“ се явяват в двора на Ибн Сауд, те срещат Филби, скрит под арабски дрехи. Опитният агент на тайната служба, разбира се, знае, че срещу предишните си стопани трябва да търси нови покровители. И без колебание се поставя в услуга на американците. В случая собственик на бахрейнското петролно откритие — „Стандард ойл ъф Калифорния“ (съкратено „СОКАЛ“), са американците. Филби добре познава начина на мислене на Ибн Сауд. Известни са му и финансовите методи на стария ковчежник, шейх Сюлейман, и съобразно с това той влияе на преговарящите страни. Когато узнава, че „Бритиш Петролиъм“ иска да заплати на Ибн Сауд в индийски рупии сумата, предвидена за разрешение за търсене на петрол, той веднага се свързва с представителите на „СОКАЛ“. Съветва ги да предложат на шейх Сюлейман да му заплатят с британски имперски златни монети. Това предрешава въпроса. Сключват сделката. В един майски ден в глинения дворец на Ибн Сауд, в присъствието на седящия на трона крал шейх Сюлейман започва да чете текста на споразумението: Споразумение за търсене на петрол за срок от 60 години. Годишен наем 5000 жълтици. Веднага заем на краля от 30 000 жълтици. Ако намерят петрол, по една жълтица срещу всеки пет тона петрол. От спомените на Филби знаем, че този следобед е особено горещо, а по това време дори и кралският дворец не познава климатичната инсталация. Ибн Сауд заспива на трона, докато шейх Сюлейман с монотонен глас чете текста на споразумението. Той се събужда едва накрая, когато четенето свършва и в салона настъпва тишина. Тогава повдига ръка и се обръща към Сюлейман. „Добре — казва, — имай доверие в аллах, и го подпиши.“ Три седмици по-късно на хиляда километра от Риад, в град Джида, на брега на Червено море, в дома на Сюлейман на грамадна маса седят пратениците на „СОКАЛ“, а на другата страна — Сюлейман. Зад него са няколко слуги и вече добре познатите сандъци, обковани с желязо. Американците с мъчителна бавност броят една по една 35 000 жълтици, а на другата страна хората на Сюлейман слагат златото в сандъците.