Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
За потомците на Ибн Сауд числата не означават вече нищо. Юридически страната тук е лична собственост на краля. На практика има разлика дотолкова, доколкото може да се говори за собственост не на един човек, а на фамилията Сауд. На всичко отгоре към това съществуващо, но неизразимо с числа богатство се прибавя и една навярно много по-голяма от това стратегическа стойност, която винаги може да се превърне в звонково злато.
Десетилетия наред Съединените щати и най-развитите капиталистически страни се намират в такова положение, че снабдяването им с петрол — всъщност и целият им стопански живот — зависят от близко- и средноизточния петрол.
А на територията на Саудитска Арабия има най-много петрол. Иранската революция показа, че Америка и Западна Европа могат да живеят и без иранския петрол. Същото би било, ако в резултат на някакъв обрат биха намалели доставките на която и да било друга близкоизточна страна. Саудитска Арабия обаче прави изключение. Тя е най-големият производител и най-големият износител. На картата на петролната пирамида потомците на Ибн Сауд са посочени в основата, върху която се изграждат другите етажи на цялата пирамида. Ако някаква пустинна пясъчна буря отвее нанякъде синовете и внуците на Ибн Сауд, в същият момент дори не бихме могли да си представим икономическите и политическите последствия за западния свят.
И това е само част от имуществото на фамилията Сауд, което не може да се изрази с числа…
Историята на формирането и разрастването на фамилията и на имуществото принадлежи към най-фантастичните глави от хрониката на свръхбогатите.
През есента на 1901 г. четиридесет бойци на камили напускат град Кувейт, на брега на Персийския залив. Камилите се отправят към безкрайното пясъчно море във вътрешността на Арабския полуостров. През деня вятърът развява зеленото знаме начело на малкия керван. През студената пустинна нощ на върха на пръта на знамето поставят и една петролна лампа. Керванът се води от висок, мършав младеж на двадесет и една години, който по това време вече е ветеран на внезапните нападения в пустинята. Името му е Абдул Азиз ибн Абдул Рахман ал Файсал ал Сауд. Привържениците му го наричат само Ибн Сауд. Той е прогонен шейх на една лишена от власт пустинна владетелска фамилия.
Планът в главата на Ибн Сауд, който препуска начело на четиридесетте бойци на камили, изглежда като кошмарен сън. Той решава да се скрие с хората си в най-безлюдната част на Арабската пустиня, която бедуините наричат „Празна област“ и която всеки керван заобикаля. Ибн Сауд мисли да се скрие с хората си за известно време в безлюдната пустиня, а след това в някоя удобна нощ да нападне град Риад. Той и по-рано е бил столица на пустинната държава на фамилията. Оттук вождът на съседното племе Ибн Рашид е прогонил Ибн Сауд.
В началото на века град Риад е заграден със стена, както всеки град в пустинята през библейски времена. От хилядолетия тук нищо не се променя, освен религията. В къщите, изградени от кирпич, живеят не повече от пет хиляди души. Кралският дворец, също е построен от кирпич. От околните сгради той се различава само по големината си. Дори градските стени са от трамбована глина, а също и крепостта, където живее с хората си управителят Адслан, пазещ властта на Рашид.
Четиридесетте бойци напускат „Празната област“ и през една гореща нощ достигат до стените на града. Хората на Ибн Сауд се прехвърлят през глинената стена и нахлуват в жилището на наместника. Те пленя-ват обитателите на харема и пазачите. Управителят не е в жилището, а в крепостта. Затова нападателите трябва да дочакат сутринта. Когато Адслан и придружаващите го излизат от крепостта, започва щурмът.
Прозвучават само един-два изстрела. Борбата протича тихо, с ками и ятагани. Битката трае само половин час. Адслан и гарнизонът му, който се състои от не повече от сто души, са избити. Риад отново е в ръцете на саудитците.
Със завладяването на града Ибн Сауд си осигурява ценно време, за да си отдъхне. Той успява да организира бедуинските племена, които пасат стадата си в околностите на оазисите и които се скитат из безкрайната пустиня, заобикаляща града. Така спечелва време да се подготви за поход в пустинята с библейски бойни средства, който се проточва почти до Първата световна война. Рашид и неговите хора също всяка година атакуват саудовците, за да сломят властта на фамилията и да завладеят отново Риад, „стратегическия център“ на имението им. Нападенията обаче все повече отслабват и бедуинските конници на Ибн Сауд завладяват все по-големи територии. Настъпленията си те извършват в две посоки. Едното се насочва към Персийския залив, а другото към онези територии, които са окупирани от отслабващата все повече турска империя, „болния човек на Европа“. В началото на десетте години на нашия век Ибн Сауд вече е безспопен господар на вътрешната, пустинната територия на грамадния Арабски полуостров. Не успява да завладее само крайбрежните шейхства, които поддържат връзка с външния свят и привличат колониалните му амбиции.