Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
Междувременно госпожица Пийви, която, не бива да забравяме, се придвижваше бавно по шосето откъм Маркет Бландингс, намираше разходката си за приятна и освежаваща. Трябва да отбележим, че имаше моменти, в които обществото на нейните домакини и тяхното обкръжение силно я натоварваше, тъй че тя се радваше да остане за малко сама. От главоболието й нямаше и следа и тя с наслада попиваше гледките и ароматите на смълчаната привечер. Приблизително по това време, мина й през ума, ако не бе имала съобразителността да дезертира от дружината на замъка, трябваше да слуша речта на лорд Емсуърт за покойния Хартли Редиш, член на парламента и мирови съдия — тема, която дори в устата на най-красноречивия оратор трудно би накарала публиката да затаи дъх. А познавайки Негова светлост, госпожицата хранеше неизкореними съмнения относно риторичните му способности.
Да, определено бе сторила добре, че се махна. Нежният ветрец играеше ласкаво с косите й, изящните й ноздри попиваха благодарно уханието на тревите. Отнякъде пропяваше невидим дрозд. И госпожица Пийви бе тъй затрогната от сладостния покой наоколо, че също запя.
Ако онези, имали честта да се наслаждават на обществото й в замъка Бландингс, знаеха, че госпожица Пийви се кани да пее, те със сигурност не биха се затруднили да отгатнат категорията песен, на която би се спряла. Нещо мечтателно, унесено, малко тъжовно… това би било всеобщото предположение… някоя стародавна балада може би…
Онова, което всъщност пееше госпожица Пийви с нежен замислен глас като на мушитрънче, пробудило се, за да срещне новото утро, бе любопитната композиция, известна под наименованието „Бейл Стрийт Блус“.
Когато стигна до последния куплет, тя рязко замлъкна. Беше забелязала, че вече не е сама. По пътя срещу нея крачеше мъж, провесил нос, сякаш обладан от тайна скръб, и за миг, когато той се показа зад завоя, нещо във външността му сякаш я стисна за гърлото и от устните й се отрони неволен възглас.
— А стига, бе! — хлъцна госпожица Пийви.
В следващия миг тя отново беше самата себе си. Случайно сходство я бе подвело. Все пак не виждаше добре лицето на мъжа, тъй като главата му бе приведена, и просто нямаше начин…
Тогава, вече на няколко крачки от нея, той вдигна поглед и графство Шропшир, поне доколкото го възприемаха нейните потресени очи, се впусна във внезапен и лудешки танц. Дърветата подрипваха, храстите край пътя кършеха снаги като бродуейски мюзикхол, а сред вихрещия се пейзаж един глас рече:
— Лиз!
— Еди! — изписка немощно госпожица Пийви и седна като подкосена върху туфа трева.
4
— А стига, бе! — рече отново госпожица Пийви. Графство Шропшир бе възстановило статичното си положение. Тя гледаше мъжа пред себе си с оцъклени очи. — Направо да се гръмнеш! — продължи госпожица Пийви и за сетен път обходи обекта на слисването си от глава до пети. — И това ако не е върхът!
След последно наблюдение тя се изправи от туфата, донякъде окопитена, за да се посвети на задачата да свърже скъсаните нявга нишки.
— Кой вятър те довя насам, Ед?
В гласа й нямаше друго освен нежност. Погледът й бе на майка, открила отдавна изгубеното си чедо. Миналото си беше минало, сега започваше нова ера. Някога тя бе принудена да опише този мъж като вмирисан тиквеник и да изрази мнението, че у него има прямота колкото в един тирбушон, ала сега в радостта от неочакваната среща всички тези сурови виждания бяха забравени. Това беше Еди Кутс, старото й другарче, върнало се при нея след толкоз много дни. Едва сега тя разбираше каква огромна празнота бе отворила в живота й неговата липса. И се метна в прегръдките му с радостен писък.
Господин Кутс, който не бе очаквал подобно покачване на акциите си, се заклати леко от тласъка, но скоро живна достатъчно, за да отвърне на прегръдката с част от нявгашната жар. Тази сърдечност го радваше, но също и озадачаваше. Споменът от последните думи на Лиз при тяхната раздяла още пареше в паметта му, а досега не си бе дал сметка колко бързо жените могат да забравят и простят и как едно чувствително момиче, припламнало от въображаема обида, може да назове даден мъж долен бандюга и при все това да съхрани дълбоко в сърцето си цялата топла обич към него. Той я целуна знойно.