Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— И аз четох подобни неща, Костя. Но сега всеки пише каквото си иска, та не знаеш на кого да вярваш.
Помълчаха.
— Сега, Костя, да се върнем на житейската проза. Откъде светото семейство Бардини притежава онази огърлица?
— Малко длъжка история. Сегашната му жена Нинел Галушко е своенравно момиче. Още преди да се запознаят с Бардин, била на едни състезания в Мюнхен и видяла на книжарска витрина прекрасно издание — на корицата имало някаква дама, херцогиня, с разкошно колие на шията и в него буквата „N“. Неля купила изданието с всичките си дребни валутни спестявания. Донесла го в Москва и окачила портрета на дамата с накита над леглото си, за да му се наслаждава. Та когато Бардин й предложил ръката и сърцето си, тя изискала за сватбен подарък същото бижу.
— Платил е триста хиляди за това дребно удоволствие. Но триста хиляди, когато още бяха много пари. Добре, а защо толкова се уплаши, когато го попитах за колието?
— Много просто — изплашил се е, че може би трябва да отговаря. Ако ти беше казал, че има нещо общо с ювелирната фабрика и е бил там постоянен клиент, рамо до рамо с Галина Брежнева, какво? Щеше ли да го наградиш с медал „За трудово отличие“?
— Ти ми натресе това дело за убийството на жена му, то пък сега така цъфна, че не мога да му хвана края — и пак ти се намери да ми се надсмиваш.
— Напротив, много ти съчувствувам и дори съм ти благодарен, че ми помогна да се ориентирам в „случая Бардин“. Извинявай, че те накарах да се занимаваш в работно и извънработно време с мой личен проблем.
Меркулов млъкна, чу се как драсна клечка. Турецки го изчака да си запали цигарата, но Меркулов нищо не каза.
— Костя, ако нямаш нищо против, бих те посетил при първата възможност.
Турецки не можеше и да си представи при какви обстоятелства скоро-скоро ще има тази възможност… Той извади от пепелника два фаса и си опари пръстите и върха на носа, докато запали. Двете угарки му стигнаха колкото за по едно дръпване. Той разтърка в пепелника почти изгорелия филтър — и на вратата отново се появи Красниковски.
— Между другото имало и наши, родно производство, точно по десетарка. Специално издействувах за теб.
Турецки си представи как вади от картона пакет „Столични“, пали цяла цигара — и тъй силно беше изкушението, че помоли:
— Дай адреса — ще отскоча… О, забравих, чакам Зимарин.
— Той ще дойде чак следобед. И аз го чакам. Ти за четирийсет минути пак си тук.
Преди да „отскочи“, Турецки се обади вкъщи:
— Ирка, ура! След час ще ти донеса цял картон цигари.
23
— Събудете се, Грязнов! Докога ще тропаме? — чу се глас иззад вратата.
Грязнов отвори очи. Някой безпардонно се мъчеше да нахлуе в бърлогата му — занемарена боксониера на „12-а Паркова“.
— Кой е, мамка ви!
Грязнов имаше грип, снощи се беше нагълтал с лекарства, прокара ги с разни напитки и само това ранно събуждане му липсваше.
— Държавна сигурност. Трябва да поговорим с вас — отвърна любезно тенорче иззад вратата.
Грязнов не симпатизираше на кагебистите — така определяше публично отношението си към онова ведомство. Но в частни разговори и насаме със себе си не намираше за тях други думи освен „помияри“ и „вмирисани говняри“ по адрес на славните ченгета. Не само защото вуйчо му беше разстрелян през шестдесет и втора година по „новочеркаското дело“ (по време на митинг говорил срещу масовите разстрели на работници от местния електролокомотивен завод) — Грязнов имаше безкрайни лични дрязги с „колегите“. Беше сигурен, че КГБ в деветдесет и един процента от случаите си завира гагата в неща, с каквито не се занимава никоя институция в нормалните държави, в осем процента от случаите се бърка в дейността на други служби, а последния един процент свои истински задължения изпълнява или некадърно, иди противозаконно, или тъпо, или комично.
— Отварям, помияри — избоботи Грязнов, но остави другарите да чакат още поне двадесет минути, докато беше в клозета и се бръсна.
После неканените гости седяха в стаята му и го гледаха как невъзмутимо нагъва половин хляб с кондензирано мляко, пие силен чай; след това го закараха с черната си волга до площад „Дзержински“, до новата сграда на Второ главно управление на КГБ, отговорно за контраразузнаването, тоест за запазване на вътрешната сигурност и разкриване дейността на чужди разузнавания в СССР. Сега, в годините на перестройката, тази институция се хвали също, че активно се е включила в борбата срещу организираната престъпност и икономическите саботажи. Макар че според Грязнов това е абсолютен въздух под налягане: с истинските случаи, включително и организираните — независимо дали от престъпници, или от ченгета, — се занимава не КГБ, а криминалната милиция.