Кутията на Пандора

В седем вечерта пристигна оперативно-следствената бригада от областното управление, направи бърз оглед на мястото. Висок млад мъж, дежурен следовател, раздаде на колегите бланки с протокол за разпит — да се саморазпитат, и след по-малко от час заедно с бригадата отпрати за Серпухов, където го чакало ново убийство. Петима оперативници от областното управление останаха (с автомати) на разположение на майор Грязнов съгласно заповедта на полковник Костишев.

Турецки се прибра чак към полунощ. Тихо отвори вратата, свали си обущата и без да пали лампата, с телефонния апарат под мишница, безшумно се плъзна към кухнята по чорапи — да не събуди Ирина, почти пипнешком избра домашния номер на секретарката на канцеларията на Следствения отдел в Московската градска прокуратура. Клава, щом чу гласа му, захлипа:

— Убили Гена Бабаянц… Какво ли още има да става!

— По-спокойно, Клава. Моля ви да си спомните: кога точно се обади Бабаянц, за да ви каже, че е в отпуска?

— И аз все за това си мисля… как така… Александър Борисович… Саша!

— Сега най-важното е да се успокоите и да си спомните. Лично с него ли говорихте? Да не би някой да е имитирал гласа му?

— Аз откъде да знам, не съм говорила с него. Но беше в понеделник.

— В смисъл как — „не съм говорила“? Какво е станало в понеделник?

— Едуард Антонович ме извика в кабинета си, беше следобедът, и каза: „Току-що се обади Бабаянц.“ Още не съм съвсем луда. Много добре си спомням. Едуард Антонович каза: „Да знаете, Клава, вашият Бабаянц е в отпуска. Имал да се оправя нещо в Ереван.“ Сигурно Гена му се е обадил по директния телефон.

— Не е могъл да се обади нито по директния, нито по петолъчката, нито изобщо по никакъв телефон в понеделник, защото е бил убит в неделя! Не е могъл да уведоми когото и да било за каквато и да било отпуска и по всяко друго време, защото изобщо не е възнамерявал да излиза в отпуска!

Ирина нечуто влезе в кухнята, здрачът много особено промени цвета на нощницата й с тънки презрамки и цепка от бедрото до пода.

— Нищо не разбирам, Александър Борисович! Защо ми се карате… Едуард Антонович така ми…

— Не на вас, Клавочка, извинявайте, за Бога — и аз не разбирам…

Той погали косата на Ирина, погали тялото й, още топло от завивките. И го обзе такова всепоглъщащо желание, че за нищо повече не можеше да мисли.

— До утре — каза с пресъхнали устни и затвори телефона.

Облада Ирина направо в кухнята, на тясната кушетка — той не успяваше да овладее внезапната си страст, почти изнасилваше Ирина и неволната й съпротива срещу грубата му сила само още повече го разпалваше. Но ето, тя се отвори за безумните му ласки, тя го разбра — и двамата станаха едно цяло, това цяло стенеше и се смееше, и шептеше, и викаше от щастие…